Защо малките деца лъжат?
Да си го кажем направо: малките деца лъжат, мамят в игрите и понякога крадат. Ха! Повече правят и трите неща! Но не се притеснявайте и не си мислете, че това „лошо“ поведение е предпоставка малкото ви дяволче с пъргави ръчички да се превърне в безпардонен престъпник.
от Алис Колтман
Лъгането, маменето и краденето са често срещани „спътници“ на порастването. Малките деца постоянно се опитват да разграничат добро от лошо, правилно от погрешно, реално от въображаемо, прекалено малко от прекалено много. С лъженето, маменето и карденето те тестват границите, за да разберат кое е правилно и справедливо. С добре обмислено насочване от страна на родителите, те започват да разбират семейните ценности и устои.
А защо правят така?
В поредица от няколко публикации ще поговрим за тези „проблемни“ моменти при отглеждането и възпитанието на децата. Днес ще се опитаме да обясним защо децата лъжат, а останалите две теми ще засегнем по-нататък.
Защо децата лъжат?
Те не знаят. Децата живеят в свят на действие, импулс и моментално получаване на възнаграждение. Освен това, те не винаги са напълно наясно с това кое е реалност. Затова, въпреки че може да изглежда все едно са наясно кое е е реално и кое е измислица, много често всъщност нямат никаква идея. Затова и не са много насяно от последствията от лъжите.
Те живеят в настоящето. Децата не са способни да сменят скорости лесно, още по-малко да се концентрират върху по-неинтересни за тях задачи. Попитайте някое дете, улисано в интересна игра, дали е ходило до тоалетна и отговорът, който ще получите е „Да!“, въпреки че и двамата сте наясно, че това е откровена лъжа от начина, по който си държи панталонките отпред и се подсмихва дяволито.
Те искат своите си неща. Малките деца търсят удоволствия и действат импулсивно. Те лъжат, за да се присъединят към нещо забавно, да станат част от нещо, което им е интересно или за да получат внимание. Ако видят, че техен приятел или братче (сестричка) получава някакво лакомство, те веднага ще измислят начин да си осигурят и за себе си – без истината е първичен, защитен, интуитивен отговор на предчувстваната заплаха и това е причината да ги чуваме толкова често. Децата се чувстват смутени, когато другите реагират на спонтанността им с присмех. Затова те лъжат, когато че чувстват глупаво и първото нещо, което обикновено правят е да отрекат, че са извършили нещото. Най-честата им тактика е да набедят някой друг или някой въображаем приятел.
Децата биха направили всичко, за да си спестят лошите емоции. Никой – още по-малко 3- годишно дете – не обича да бъде наказван. Ако детето е наказано, или са му се скарали, първото нещо, което ще направи, е да каже, че не го е направило то. Отричането е начин да си спести обвиненията и неприятните емоции, без значение дали това е честно или не.
Статията е оригинално публикувана на: http://www.babble.com
За автора: Алис Колтман (Alice Kaltman, L.C.S.W.) работи с деца и родители от 1988 г.През 2006 г. тя става съосновател на Family Matters NY, семейна консултантска компания. Алис живее в Бруклин заедно с дъщеря си и съпруга си и пише статии за родителство и семейни отношение в многоамерикански медии.
Още от Възпитание:
7 начина да възпитаме честно дете
Как да бъдем последователни във възпитанието
5,818 преглеждания
