Защо домашно раждане в 21 век?

home_birth

Наскоро участвах в две предавания за домашното раждане и понеже размишлявах много по тази тема, а времето при подобни участия е ограничено и не успяваш да кажеш всичко, реших да напиша тази статия. Едното предаване беше по Нова телевизия и можете да го гледате тук, а другото беше участие в Часът на мама по БТВ Лейди и ще бъде излъчено на 21 март.

Както много често се случва, в едното предаване хората, които избират да родят вкъщи, бяха заклеймени като безотговорни екстремисти, които мислят само за себе си и рискуват здравето и живота на детето си. Хванаха се за случая на краваря, който е изродил детето си и представиха нещата така, че сякаш вкъщи раждат само необразовани хора, които не разбират колко е опасно. Но това не е така.

Да, наистина, в България, където раждането вкъщи не е законово регламентирано, няма акушерки, които да го практикуват и готовност на болниците да поемат тези раждания при усложнения, това е една изключително рискована стъпка. Но въпреки това има все повече хора, които го правят. Правят го съвсем сами, без да разчитат на помощта на медицинско лице. В повечето случаи се подготвят за събитието месеци наред и изчитат огромно количество литература. И вместо да се шокираме, нападаме, обвиняваме и лепим етикети за мен е по-важно да се запитаме защо го правят.

Защо домашно раждане в 21 век, когато има болници? Връщане назад ли е това? Какви са причините?

Когато говорим за България, това са хора, които са изгубили вяра в системата. Достатъчно е да прочетеш поне малко за процеса на естественото раждане и ключовите потребности на раждащата жена, за да разбереш, че в болниците средата е всичко друго, но не и благоприятна за раждане. Много е важно раждащата жена да се чувства сигурна и в безопасност – вкъщи може най-лесно да се отпусне, може да е с близките си хора, няма непознати, не й се поставят времеви ограничения, в които трябва да роди, може да яде, да пие, да си почива, да се движи. Не трябва да пътува до болницата със силни контракции. Не трябва да се бори с медицинския персонал по време на раждането, никой няма да се държи грубо с нея. Няма да направят нищо на нея и на бебето без нейното съгласие. Всичко това се отразява благоприятно на прогреса на раждането.

Раждането вкъщи е начин то да се запази нормално и да се предотвратят усложнения. Защото това е нормален физиологичен процес, а не животозастрашаващо ситуация в по-големия процент от случаите. Повечето хора са убедени, че болницата е най-безопасното място за раждане, но всъщносттехнологията и намесата, която не е необходима, може да доведе до усложнения при естественото раждане. При раждане вкъщи се прилагат по-малко медицински интервенции като предизвикване на раждането, епизиотомия, форцепс и цезарово сечение. Използването на медикаментозно обезболяване също е в пъти по-малко.

В САЩ е направено голямо изследване, което включва 5418 домашни раждания:

При 12% от жените се е наложило транспортиране в болница
Използването на епидурална упойка е 4% (в болниците често е над 50%)
Епизиотомия – 2% (в болниците е поне 20%, а често много повече)
Цезарово сечение – 3,7% (в болниците е 30-40%)
Нито една майка не е починала
1,7 от 1000 бебета са починали – същият риск както при други проучвания за нискорискови раждания в болница или вкъщи.

homebirth-m

Изводът е, че при домашното раждане (става дума само за ниско рискови бременности, с помощта на акушерка) има по-малко медицински интервенции, а майчината и неонаталната смъртност е същата, както при болничното раждане.

Снимките в тази статия са ми предоставени от позната българка, която живее и е родила в САЩ. Погледнете лицето на тази майка. Няма нужда да казвам нищо повече.Раждането е много лично, интимно, социално, а не медицинско събитие. Това е момент на трансформация. И този съкровен момент трябва да се изживее, а не да бъде прекъсван от излишно суетене, куп процедури, непознати хора и неуместни изказвания. Раждането вкъщи е начин да имаш контрол над ситуацията. Едно такова раждане носи огромно емоционално удовлетворение. И за съжаление това усещане за контрол над нещата много трудно може да се постигне в болница.

Контактът с бебето не се прекъсва нито за миг, никой не бърза да го вземе с какви ли не оправдания, а кърменето започва при първо поискване от страна на бебето. Всички знаем колко важно е това за успешния му старт и връзката между двамата. Изследванията показват, че домашното раждане е по-безопасно и от гледна точка на инфекциите, защото домашните бактерии са познати за майката и тя има антитела срещу тях. Процентът инфекции в болница е 25%, в домашни условия – 4%.

Не искам да бъда разбрана погрешно – не агитирам за домашно раждане в сегашните условия в България. Аз съм против неасистираното домашно раждане, но разбирам защо някои жени правят този избор. Домашното раждане не е за всеки. Трябва да се работи за подобряване на условията в болниците, така че жените да имат повече възможности. Но колкото и да се промени ситуацията в болниците, винаги ще има жени, които ще изпитват вътрешна необходимост да родят вкъщи. И тези жени трябва да имат възможност да го направят безопасно. Всяка жена трябва да получава грижи, изпълнени с уважение, така че тя да бъде в центъра. Тя трябва да може да направи най-добрия избор за нея, без да бъде „наказвана” за своето решение.

Изследванията доказват, че домашното раждане е безопасен избор при ниско рисковите бременности и с присъствието на квалифициран специалист. Акушерките притежават знанията и уменията за да предотвратят усложнения и да се справят с много от тях, ако все пак нещо се случи.

Много хора свързват домашното раждане и раждането с дула. За пореден път подчертавам – не, дулата не е медицинско лице и не е компетентна да оказва помощ при раждане вкъщи. Да, в държавите където домашното раждане е узаконено, дулата може да присъства и да оказва емоционална подкрепа на майката, но задължително трябва да има и медицински специалист.

В развитите държави домашното раждане е законово уредено. Най-разпространено е в Холандия – около 30% от ражданията протичат в домашни условия. Домашното раждане във Великобритания е около 2% (от 2009 г. се покрива от здравната застраховка), в САЩ – 0,72%, но има тенденция към нарастване.

Смятам да пиша и други по-подробни статии за холандската система, защото е много интересна, но с няколко думи какво е характерно за там и какви са условията за безопасно домашно раждане:

Има прецизна селекция на риска – високо рисковите раждания се осъществяват в болница.
Акушерките имат право на независима практика
Има много добра комуникация и сътрудничество между медицинските специалисти – акушерките и акушер-гинеколозите
В малък процент от случаите се налага транспортиране в болница – заради кръвоизлив, лошо състояние на бебето, бавен прогрес или необходимост от упойка. Времето, в което може да се стигне до болницата е не повече от 15 минути.

В много държави домашното раждане е нещо съвсем нормално, а не екстремизъм и екзотика, както е все още тук. Дори известни личности като Синди Кроуфорд, Деми Мур, Жизел Бюндхел и Памела Андерсън избират да родят у дома. Така, че кой знае, може пък домашното раждане в 21 век да стане популярно и модерно?

Не знам дали домашното раждане в България ще бъде узаконено в близките години. Положителните фактори са, че има силно движение в тази насока, напоследък се говори много по темата, и освен това България вече е част от Европейския съюз. В другите източно-европейски държави също има подобни движения, но там акушерките са по-активни в борбата си да могат да водят домашни раждания, докато в България инициативата идва от жените. Присъствала съм на разговори в Министерството на здравеопазването и много пъти съм виждала как лекарите подскачат, когато чуят за домашно раждане. Така, че знам със сигурност, че битката на хората, решили да се посветят на тази кауза, няма да е лесна.

olga_dukat Казвам се Олга Дукат, на 30 години, сертифицирана дула и инструктор за подготовка за раждането към Childbirth International, доброволен консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, майка на три деца – Андрей (7 год.), Александър (5 год.) и Станислав (1 год).