Рисунката е код, който децата подсъзнателно разбират. Колкото и малки да са.
Детската непредубеденост е забележителен ключ към мъдростта на простите неща. Замисляли ли сте се как елементарните детайли на битието могат да имат душа?
В навечерието на една изложба четиригодишният Йордан разговаря с баща си. Йордан е подчертано рационален, уверен, с добро самочувствие и балансирана представа за света. Има мнение по всеки въпрос, но винаги е склонен да коментира и вашият отговор.
Как едно малко момче провокира баща си да се замисли, помага му да работи с усмивка и готовност за предизвикателства и не на последно място предлага прочит на свободата. Пред картини и в образи бащата – художникът Константин Марков и синът – четиригодишният Данчо ни карат да се замислим за „правотата“ на възрастните, за причудливо откровената съпричастност на мъниците и за това какво можем да научим от детското осъзнаване на границата изкуство-действителност.
– Какво е това, тате?
– Кое – чергата ли?
– А, да – килимчето. Меко е. Да го пипна ли?
И веществената сетивност на нещата заговаря. Питането е знак за съпричастност.
– Какво виждаш на тази картина? – пита татко Косьо в очакване на отговор.
– Има ябълка. Но защо, защо, защо боядиса кафява ябълката?????
Непримиримата борба на детето срещу ненатуронаподобителния цвят, с помощта на устойчивите модели за червена ябълка е факт. Отговорът на бащата, обяснява възможната рамка на свободата.
– Защото така ми харесва.
– Добре, тогава аз ще ти покажа моята ябълка, възкликва ентусиазирано Йордан и сяда зареден с червен, зелен и жълт флумастер, готов да дефинира своята свобода.
– Тате, защо небето е синьо?
– Защото е безкрайно.
– А защо луната спи?
– За да се събуди слънцето.
– Тате, стана ли утре?
– Не. Когато днес легне да спи, ще се събуди утре.
– А утре какъв цвят е?
– Какъвто ти харесва.
– Може ли син? Всъщност може всякакъв. Цветовете нямат пол, нали?
– Не, нямат.
– Добре. Значи и ябълките могат да са кафяви.
Момченцето получи задоволително обяснение и даде своето одобрение за картината. Тази, с „кафявата“ ябълка.
Разговор по повод самостоятелната изложба на художника Константин Марков „ИНТЕРИОР И ЕКСТЕРИОР“ в галерия на СБХ – „София Прес“.
текст: Даниела Чулова-Маркова
