Защо боядиса кафява ябълката, защо, защо?

Рисунката е код, който децата подсъзнателно разбират. Колкото и малки да са.

Детската непредубеденост е забележителен ключ към мъдростта на простите неща. Замисляли ли сте се как елементарните детайли на битието могат да имат душа?

В навечерието на една изложба четиригодишният Йордан разговаря с баща си. Йордан е подчертано рационален, уверен, с добро самочувствие и балансирана представа за света. Има мнение по всеки въпрос, но винаги е склонен да коментира и вашият отговор.

Как едно малко момче провокира баща си да се замисли, помага му да работи с усмивка и готовност за предизвикателства и не на последно място предлага прочит на свободата. Пред картини и в образи бащата – художникът Константин Марков и синът – четиригодишният Данчо ни карат да се замислим за “правотата” на възрастните, за причудливо откровената съпричастност на мъниците и за това какво можем да научим от детското осъзнаване на границата изкуство-действителност.

– Какво е това, тате?

– Кое – чергата ли?

– А, да – килимчето. Меко е. Да го пипна ли?

И веществената сетивност на нещата заговаря. Питането е знак за съпричастност.

– Какво виждаш на тази картина? – пита татко Косьо в очакване на отговор.

– Има ябълка. Но защо, защо, защо боядиса кафява ябълката?????

Непримиримата борба на детето срещу ненатуронаподобителния цвят, с помощта на устойчивите модели за червена ябълка е факт. Отговорът на бащата, обяснява възможната рамка на свободата.

– Защото така ми харесва.

– Добре, тогава аз ще ти покажа моята ябълка, възкликва ентусиазирано Йордан и сяда зареден с червен, зелен и жълт флумастер, готов да дефинира своята свобода.

– Тате, защо небето е синьо?

– Защото е безкрайно.

– А защо луната спи?

– За да се събуди слънцето.

– Тате, стана ли утре?

– Не. Когато днес легне да спи, ще се събуди утре.

– А утре какъв цвят е?

– Какъвто ти харесва.

– Може ли син? Всъщност може всякакъв. Цветовете нямат пол, нали?

– Не, нямат.

– Добре. Значи и ябълките могат да са кафяви.

Момченцето получи задоволително обяснение и даде своето одобрение за картината. Тази, с “кафявата” ябълка.