За трудностите в семейното общуване

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

family-talking-l

В тази статия ще се спрем върху някои ключови нюанси на семейното общуване и най-вече върху уменията да искаме и получаваме в контекста на връзката с нашия партньор.
Стремежът ни е да ви провокираме да обърнете внимание на детайлите и нюансите в общуването и да оцените богатството на свободния избор, с който всъщност разполагате.
Както знаем, взаимоотношенията между родителите и техните характери, обуславят естеството на средата, в която тяхното дете се ражда и развива – още една причина, поради която заслужават специално внимание.

Нека се спрем върху ключовото умение, свързано с качеството на връзката ни – това да изразяваме нуждите си по ясен и разбираем за другия начин.
На теория това звучи просто и естествено, но на практика не винаги е лека задача.
Първата причина за усложняване на описаната идиличната картина, е характерът ни структура и свързаните с него поведенчески модели. Те упорито и настойчиво ни ограничават в опитите ни да се изразим и свържем с човека срещу нас и ни отклоняват по пътя към удовлетворяване на нуждите ни.
Бидейки различни, ние обикновено се фиксираме в няколко познати модела на поведение и ги повтаряме системно, въпреки усещането, че резултатите от тях не са точно тези, които искрено желаем. Партньорът ни, от своя страна, е ограничен от собствения си характер и от свързаните с него особености и начин на изразяване. Някои хора намекват какво биха искали, други изискват, трети се оплакват, четвърти мечтаят и се надяват другият да се досети какво искат, пети обясняват какво мислят, но не и какво чувстват и т.н.

Така, повтаряйки с едно или няколко типични поведения, ние си избираме партньор в живота.
Повърхностно погледнато, може да се заключи, че след като сами сме си го избрали, то той е човек, с когото много лесно комуникираме.
Това може и да е било така в периода на влюбването, но на следващ етап, когато връзката се задълбочава и полека напусне фазата на романтиката, картината се обогатява и усложнява.

Отношенията се променят
Измамното усещане, че сме си длъжни, защото сме заедно, често притъпява желанието ни да бъдем привлекателни у дома, както и стремежа ни да доставим удоволствие на партньора си.
Подготвили сме ви един пример за повече нагледност по темата. Нека наречем нашите герои Николай и Мая, и ги въвлечем в следната ситуация:
Жената има нужда от повече интимност и нежност от страна на мъжа си. Ето няколко варианта да го изрази:

Вариант А:
М: – Ники, ама ти никога не ме гушкаш!
Н: – Не е вярно.;
Вариант Б:
М: – Мило, хайде да гледаме този филм заедно!
Н: – (той е пред компютъра) Не ми се гледа сега.;
Вариант В:
М:- Ники, имам нужда да прекараме повече време заедно. Липсваш ми напоследък, моля те да измислим нещо….
Н:- Защо не? Искаш ли да отидем на кино в четвъртък.

Обърнете внимание как се чувствате, докато четете отделните реплики между нашите герои. Какво е усещането, ако си представите, че вие сте участник в тези сцени? Приличат ли на някои от разговорите с партньора ви?
Въпреки комплексния и сложен характер на взаимоотношенията, обикновено съществуват варианти за възстановяване на разбирателството.

Един от най-печелившите начини е честното и открито общуване. Това, което обичайно ни възпрепятства да го използваме, е страхът: от загуба на позиции, от нараняване, от изоставяне, от загуба на любовта, от загуба на подкрепа и др. Всеки може да потърси отговора в себе си. Лошото е, че бранейки страха си, ние затъваме в неудовлетворително и често болезнено общуване в собствения си дом.
В нас се загнездват чувства на болка, разочарование, яд, тъга, самота, завист, ненавист, желание за мъст, безразличие и какво ли още не.

Ако изберем да се справим с бъркотията
и да подредим отношенията си, можем да започнем с честност към самите себе си. Да си отговорим на въпроса от какво наистина имаме нужда: повече внимание, помощ, лично пространство, интимност, споделяне и т.н. .Вие най-добре ще оформите списъка.

Потърсете подходящото време за изразяване на нуждата си.
Усетите благоприятния момент да се задвижите към партньора си. Ако не успеете, опитайте в друг момент по различен начин.
Бъдете честни с партньора си, отделете си време само за вас и поговорете за това какво чувствате, от каква се нуждаете, какво ви дразни, наранява, натъжава. Негативните преживявания също заслужават да бъдат изразени и обсъдени. Никоя връзка не е само „розова”. Имайте предвид, че надали нападките и квалификациите, ще ви помогнат да бъдете чути. Различно е да чуеш: ”става ми мъчно, когато си груб” и „грубиян недодялан”. Ефекта също не е еднакъв.

Отнесете се с доверието си към него/ нея. Така ще се докоснете до усещането за човека до вас и вероятно ще си спомните защо сте именно с него.

Споделете от какво имате нужда ясно и директно.
Вярваме, ще се съгласите, че изразът: „имам нужда от” е по-ясен от усуканите намеци, предисловия и заобикалки, с които често поднасяме това, което дълбоко желаем.

Нужно е да осъзнаем, че срещу нас стои отделен и различен от нас човек, т.е. няма как да чете мислите ни и да изпълнява по точния сценарии, любимите ни фантазии. Щастието да се довериш на другия и да споделиш с него мига е красиво и безценно, то е нишката на живота, която ни свързва.
Здравото партньорството е взаимодействие на даване и получаване. То би загубило баланса си, ако някой от двамата „забрави това” за дълго.
Връзката не е предмет, който сам запазва вида си през години, то не идва при нас с гаранция и срок на годност, то е жив, динамичен процес, на който само ние можем да придадем положителна стойност и смисъл.

Автор: Полина Гиргинова
Сдружение „Вега”

 Прочетете също:

Защо ни е трудно да чуваме децата си?

Как да общуваме ефективно с бебето?

Общуване с бебето

Да насърчим детето към полезни интелектуални занимания

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,989 преглеждания

Comments are closed.