Публиката мълчаливо,
търпеливо и учтиво,
но и с радостно вълнение
наблюдава тая сцена,
този увод неизбежен
на другарството, понеже
свикнала е, пък и знае —
няма дълго туй да трае!
Ето всички апарати
се прибират зад чертата
и след миг неудържимо
ще се хвърлят двата тима
ту в атака, ту в отбрана.
Съдията Мърморани,
очевидно развълнуван
свирка сребърна надува,
после настрана отскача
и бананските играчи
колективно и отблизко
домакините притискат.
Всеки запалянко знае,
че когато се играе
на терени непознати
малко тежки са краката.
Не отричаме, но вижте:
сякаш на това игрище
зайците година цяла
всекидневно са играли,
за всеобща изненада
дружно устремно нападат.
Ех, това се казва център!
Топката поел, в момента
с нисък удар я подава
точно на крилото вляво
(знае, че с играта-соло
може да изпорти гола!);
а това крило с изящен
бомбен удар я запраща
право в кучешката мрежа
и редовен гол бележи.
