от Димитър Стоевски
С дата днешна
кратка спешна
телеграма се получи
до отбора „Наше куче“:
В понеделник точно в пет
с реактивен самолет
тип „Авлига“
гост пристига —
футболен отбор „Банания“
за другарско състезание.
На летището в полето
кацва леко самолета,
чуждестранните играчи
слизат чинно или скачат.
Със бележник във ръката
пратеници на печата
и на радиото чакат:
три свенливи каки свраки,
две пригладени маймуни,
папагалът Кривоклюни.
— Чухме, че у вас отдавна
всички зверове са равни
и безплатно със банани
от дърветата се хранят? —
питат глезено треньора,
който е довел отбора.
Той глава усмихнат клати:
— Да, бананът е безплатен;
щедро нашата природа
го дарява на народа.
От високоговорител
със ръждясал глас излита
чаканата вест накрая:
„Мачът днес ще се играе!“
И завчас към стадиона
със трамваи, с камиони,
а край тях във рой несметен
със коли, с мотоциклети,
с лъскави велосипеди,
ту в колона, ту в безреда,
сред гъмжило от пешаци,
млади, стари и хлапаци,
даже с бебешки колички
бързат, тичат, бягат всички.
След това пред двете каси
запалянковските маси
с рев и вой до днес нечути
блъскат, ритат, газят, бутат
със небивал страх в сърцето:
ще останат ли билети?
