След премеждия големи
бързат място да заемат —
някои с лица във рани,
други със палта съдрани,
а една нехайна майка
по момчето си се вайка.
Ето, седнали и прави,
настанени криво-ляво,
всички мислят: Само точно
този път дано започне! —
Браво, браво! Влизат скоро
двата спретнати отбора:
„Н. К.“ в алена премяна,
в златожълта — тим „Банания“,
и естествено с букети
пъстроцветни във ръцете.
После диригентът кимна, —
екват двата спортни химна,
публиката цяла в треска
дълго-дълго ръкоплеска.
Бива ли по данни скъдни
нашите потомци бъдни
любознателно да питат
за живота на дедите?
Другояче беше вчера
през оная сива ера,
за която съдим просто
по изровените кости,
вещи, сечива, гърнета,
зеленясали монети…
Днес картината е друга:
всекидневно във услуга
дадени са на живота
кино, радио и фото —
нявга нашата история
оживяла ще говори.
Затова едно последно
правило сега е редно:
състезателите спират
да ги снимат и филмират.
