Петте най-често допускани грешки от родителите
Ключът към доброто родителство не е в това никога да не се проваляш, а да се поучиш от провалите си.
Когато родителите се научат да извличат ползи от провалите си, децата им със сигурност ще се научат на същото. Така те ще се справят по-добре в детската градина, в училище и със сигурност ще свикнат да виждат света като едно по-малко враждебно и позитивно място. Това ще подхрани самочувствието им и ще ги направи по-успешни хора. 
Ето защо родителите не бива да се страхуват от провалите си, както и да научат децата си да виждат ползата от собствените им провали, вместо да ги назидават или порицават за тях.
Това, разбира се, звучи много добре на теория, но ние всички често изпадаме в паника, когато грешим и се ужасяваме от перспективата да се провалим. Не само като родители, но и изобщо.
Никой обаче няма право да дава оценка за друг човек, родител или дете, че е неуспешна личност или „пълен провал“. Всеки има право да се провали толкова пъти, колкото е необходимо, докато научи важните за него самия уроци. Още по-малко родителите имат право да обвиняват децата за провалите им, защото това ще срине доверието между тях и ще е повод за създаването на комплекси, които по никакъв начин няма да допринесат до развитието на положителни качества и добро самочувствие.
Ето кои са най-важните стъпки при отглеждането на детето, въпреки грешките, които родителите ежедневно допускат:
* Родителите без да искат казват нещо неприлично, а след време детето го повтаря
На всеки се случва да се „изпусне“ и да каже някоя цветиста фраза, която не е за пред деца. Е, да, но всички го правят, но децата обикновено възприемат всичко, което казват родителите за чиста монета и за съвсем редно. Ето защо често се случва така, че след като са го чули от възрастните, децата са готови да повторят казаното на всеослушание пред близки или напълно непознати хора, с което да поставят родителите в неудобна ситуация. В подобни случаи е важно да не се „замита“ темата под килима, а да се обясни на детето, че не е добра идея да казва това, което е чуло, че то е погрешно и че родителят съжалява за това, че я казал. Би било добре възрастният да се извини за казаното по подходящ начин и да се опита да убеди детето, че това няма да се повтори, защото е неприемливо и невъзпитано.
*Как да реагират родителите, когато детето похапва разни мръсотийки
Неприемливо е, да, но светът няма да свърши с това. Подобни действия са типични за децата и родителите трябва да ги приемат за нормални. Дори, ако бебето облизва обувките на по-голямото дете, целува кучето или е захапало кърпата, с която подсушавате дупето му. Всички подобни действия не са за препоръчване, но по-добре родителите да запазят спокойствие, вместо да изпадат в паника. Щетите ще са далеч по-големи, ако има крясъци и заплахи. Най-добре е да се запази спокойствие и да прекрати съответното действие мълчаливо, без излишни коментари и драми. Освен това, научните изследвания доказаха, че мръсотийката в умерени дози даже е полезна за имунитета на малките деца.
*Когато родителите крещят, децата правят същото, но обратното не е за препоръчване
Децата са шумни по природа, често крещят и викат без конкретна причина и за да ги укротят родителите обикновено също повишават тон. Но те крещят и когато обичайно чуват родителите им да го правят. Викането е начин да се покажат емоции, да се изразят чувства, затова то не бива да се изключва изцяло, но е добре да е в приемливи граници и с конкретен повод. Когато родителите използват виковете, за да привлекат нечие внимание, децата ще възприемат това за положителен пример и ще го прилагат в ежедневието си. А, не бива.
Много по-ценно би било на децата да се говори спокойно, дори тихо, за да се изостри вниманието им, а те самите да не възприемат викането като начин за ефективна комуникация.
*Ако децата заварят родителите си в неудобна ситуация
Въпросът за интимността и секса интересува дори най-малките. Много родители избягват темата почти до тийнейджърските години, но други бързат да я въведат в разговорите си с децата. Тук обаче възниква един странен парадокс, от една страна много родители искат децата им да са наясно с темата за секса от най-ранна възраст, но от друга по никакъв начин не допускат мисълта, че децата им ще са наясно, че те самите правят секс.
Поради това, ако детето случайно стане свидетел на интимна сцена между родителите това не бива да е повод за паника или навлизане в излишни обяснения. Достатъчно е детето да знае, че това е израз на обич между родителите.
*Когато децата са свидетели на спорове и семейни скандали
Психолозите са категорични, че децата не бива да стават свидетели на спорове, препирни и в никакъв случай на физическо насилие между родителите. Това е така само донякъде, защото ако родителите спестяват всяка подобна ситуация помежду си, детето ще възприеме отношенията им за лишени от чувства и същевременно няма да има откъде да се научат как да се справят в подобни ситуации.
7,561 преглеждания
