от Асен Босев
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави.
Вижте го — по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е в къщи.
Ето — всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
— Нямаш ли си книга? —
Ванко мига, мига:
— Имам, но у нас
я забравих аз.
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
— Гледайте го Ванко,
Ванко забраванко!
Тръгва за дома си,
сякаш без ума си —
няма си бре, братя,
шапка на главата.
— Ванко, що направи,
шапката забрави! —
Их, че неприятно,
връща се обратно.
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: — Бре, стопанино,
а бре, забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
— Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил?
Ванко пръст веднага
на челото слага:
— Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!
Край
