В горския ЦУМ (приказка в стихове)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
Късна нощ е вече вън!
Спи гората кротък сън!
В ЦУМ е тъмно.Тишина…
Но светулчица една
будна мярка се тъдява,
със фенерче осветява,
вижда сянка, чува шум
– влязъл е крадец във ЦУМ!
Вдигна врява тя до бога:
Бързо ставайте!Тревога!
Магазинът е разбит
и крадец е в него скрит!“
Кой ли сторил е това?
Хукват всички през глава –
зайци, катерички, мечки,
и сърни, и буболечки…
ЦУМ набързо обградиха
и крадеца заловиха!
През прозореца за срам
Вълчо се намъкнал там.
“Стой, разбойнико, проклет!“
            –  гневно викат му отвред –
Да крадеш дошъл си в ЦУМ?

Имаш ли в главата ум?“

Под един вековен бор
съд в гората заседава.
А еленът-прокурор,
тъй крадеца обвинява:
“Вълчо е решил отново
да живее на готово!
Той на общото посегна,
магазина ни обра,
с алчността си ни дотегна –

вън от нашата гора!“

Справедлив е тоя съд!
И изгонен бе вълкът.
Тая лоша случка мина.
Пак е шумно в магазина,
весело като преди.
Но дежурен нощем бди,
обикаля в студ и мрак,

пази общото от враг.

***
А сега, деца, накрая
чуйте: важна тайна зная.
Срещу Новата година
посещава магазина
и подаръци за вас
тук избира… дядо Мраз!
край
FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2 3 4

18,309 преглеждания

Comments are closed.