Урок за един баща (притча)

Преди много години далече на изток, двама млади се оженили. След като свещеният им съюз бил скрепен, на гости им дошла стара жена, за чиято мъдрост знаели всички в града. Тя привикала мъжа и го попитала:

– Момчета или момичета предпочиташ да имаш?

Мъжът троснато отговорил:

– Момчета, разбира се! Продължители са на рода, без тях моето име няма да пребъде във времето.

– Добре – отвърнала старицата – щом си убеден, че не са еднаква благодат и мъжете са по-ценни от жените, направи така – кажи на жена ти, че цял месец няма да приемате гости и не пускайте никого в дома си.

След това жената си тръгнала, а мъжът казал на съпругата си, че няма да пускат никой в дома си един месец.

През първата седмица на врата им потропали приятелите им – те не отворили.

През втората седмица на врата им потропали близки роднини – те пак не отворили.

На третата седмица на гости дошли родителите на мъжът, младите отново не отворили.

На четвъртата седмица пред прага застанали родителите на съпругата. Тъкмо когато мъжът щял да ги отпрати, жената се разплакала. Тя настояла да не връща старите й родители, които са дошли на крака да ги видят. Мъжът не издържал на сълзите на жена си и им отворил.

Минало време, родили им се четири момчета – здрави, красиви и честити. Мъжът се радвал много и много ги обичал. Петото дете обаче било момиче. Като го видял, мъжът се разплакал от радост и направил голяма гощавка в нейна чест.

На празненството дошла и старицата и го попитала:

– Родиха ти се четири момчета както ти искаше, но само за момичето направи такова богато тържество, защо?

Мъжът се усмихнал и отговорил:

– Правя това тържество, защото ми се роди тази, която един ден ще отвори вратите си за мен.