„Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Всъщност, ако има нещо, което най-много обичам на света, то е печена тиква – почна да размишлява той… И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни.” (Елин Пелин, „Печената тиква”)
Все още няма съгласие по въпроса за произхода на тиквата. Според някои, нейната история започва преди 5000 години в Перу, а индианците в Северна Америка, първи се занимавали с нейното отглеждане. Източници говорят, как през XVI век Христофор Колумб пренесъл за първи път тикви на Стария континент и скоро след това те се разпространили из цяла Европа. Други изследователи твърдят, че за първи път тикви са били култивирани в Императорския двор в Китай.
Спорове се водят и относно това, дали тиквата е плод или е зеленчук. Но това, което хората са открили преди много време и което със сигурност е ясно, са безспорните й вкусови, хранителни и здравословни качества.
Оранжевата, месеста сърцевина на тиквата съдържа множество антиоксиданти, витамини, фибри и минерали, които подсилват имунната система, запазват младостта на клетките и спомагат за предодвратяването на различни болести. Това е достатъчен повод да използваме есента, за да се насладим на този изключително вкусен източник на здраве. Но, за да имаме тази възможност и през останалото време от годината, нашите баби са ни завещали своите рецепти.
Рачел от тиква се е правел още в древността. Нашата работа, както и друг път, беше да го направим с уважение към традицията и с много внимание към всеки малък детайл.
За това правим всичко на ръка, бавно. Използваме тикви тип цигулки. Първо ги измиваме, после обелваме кората и махаме семенника. После тиквите се нарязват на кубчета и се накисват в лек разтвор на гасена вар за стягане. Така тиквата в рачела запазва специфичния суров вкус. След като постои малко, я измиваме обилно. После я варим в захарен живовлеков сироп. Изцеждаме сиропа. След това идва ред на най-приятното – ръчното подреждане на парченцата в бурканите. Сиропът се сгъстява, прецежда се и с него заливаме подредените парченца тиква в бурканите. Затваряме и ги стерилизираме. Остава да залепим етикетите и рачелът е готов да потегли към магазините.
Опитайте го просто така, за десерт. Ще ви хареса и с кисело мляко или дори със заквасената ни сметана
