Българската Православна Църква поиска цялостна редакция на Националната стратегия за детето 2019-2030 г.
Това се казва в официална позиция на институцията, от края на миналата седмица. В нея Светия синод настоява Министерски съвет да преразгледа, коригира и допълни стратегията, като изразява несъгласие с голяма час от текстовете, записани в нея. Църквата настоява и за преразглеждане на пълната забрана за физическото наказание на деца.
От БПЦ смятат, че „Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана създават условия за спекулации, тотално непослушание на детето спрямо родителите му и безконтролно развитие на детската личност с възможност за лесното му отделяне от семейната среда, включително и с активното участие на държавни чиновници“.
Според позицията на църквата, защитата на правата на детето трябва да е адекватна на защитата на правата и на неговите родители. „Родителският авторитет не следва да бъде занижаван чрез изкуствени и крайни ограничения по отношение на възпитателните методи, които могат да бъдат използвани в отглеждането на децата. Родителите не бива да бъдат лишавани от правото им да осигуряват и да избират вида детско възпитание и образование според своите морални, религиозни и педагогически убеждения“, а не родителите да са виновни по презумпция.
Църковните деятели настояват още, че търсенето на средства за противопоставяне на случаите на физическо и психическо насилие от страна на родителите не е причина да се ограничават правата на родителите като такива. В документа се казва, че при проблеми с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, в никакъв случай не бива да бъдат приемани за обвиняеми. Стратегията не бива да допуска и „отделянето на детето от родителите му при недостатъчни, нееднозначни и противоречиви данни за тормоз в семейството спрямо детето“.
Светия синод на БПЦ настоява още и за забрана на абортите, като допуска единствено допустими случаите, в които са налице необратими за майката тежки заболявания или доказани малформации на самия плод. Децата и младежите трябва да бъдат просвещавани по теми „за ценността на живота, брака и детерождението, отколкото да им се внушава, че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на семейни начала, включително и ако са от един и същи пол“.
Църковните дейци препоръчват и часове по религия в училище, вместо такива по сексуално образование. Те смятат, „че най-добрата контрацепция е въздържанието в интимния живот, съответно на възрастта и семейния им статус, а не сексуалната всепозволеност при употребяване на контрацептивни средства преди и извън брака“.
Освен това от църквата смятат, че алкохолът, никотинът и наркотиците „категорично трябва да се избягват, а не, че могат да се ползват „умерено“ или че има „леки“ наркотици като марихуаната, които в малки дози „не вредят“.
В документа се посочва още, че е по-добре подрастващите да бъдат възпитавани в почит към ценността на истинската любов, а не да бъдат просвещавани по теми за сексуалността, вън от контекста й.
Друга тема, която засяга документа на Светия синод е насилствената институализация на децата на възраст от 0 до 7 годишна възраст. Родителите, според църквата, трябва да имат възможността за алтернативни решения за въпросите, свързани с посещаването на детски ясли и градини. „В тази крехка възраст най-първото право и най-ключовият интерес на детето е да прекарва колкото се може повече време със своите родители, от което зависи цялостното му психофизическо развитие. Този интерес трябва да бъде защитен съобразно желанията и възможностите и на родителите“.
Българската православна църква е и срещу въвеждането на чужди практики и политики по отношение на децата и семейството в нашите условия и допълват, че отхвърлянето на Инстамбулската конвенция е достатъчно ясен знак, че всяка национална стратегия трябва да следва нагласите на хората, за които е предназначена.
