Стихотворение за мама

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

6a00d8345247c669e200e55083061a8834-500wi

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прaвят да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките – вихрен рояк –
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: “Сине…”
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

Владимир Попов

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,871 преглеждания

Comments are closed.