Спящи еднорози
Бебетата, които спят по цяла нощ, не са градска легенда
Всички имат приятели, които познават или са чували за едно семейство, което имало бебе, спящо непробудно по цяла нощ. Никой никога не го е виждал наистина и вие всички си мислите, че това са абсолютни измислици, слухове, обитаващи родителските събирания, за да ви накарат да се чувствате виновни, че не можете да успокоите отрочето си, а други могат. Не ме убивайте с камъни, но аз съм от тези, другите. Моето бебе спи по цяла нощ почти от появата си. Да, аз имам еднорог вкъщи и нямам никаква представа какво толкова специално направих, за да предизвикам появата му.
Мили родители, отдъхнете си. За неспокойния сън на децата не сте виновни вие, за това, че не сте пробвали или спазили всички 99 повели и стъпки за приспиване на бебе. Всъщност, това със сладкия нощен сън започва още от формирането на вашето мъниче в утробата на майката. Два сета от гени помагат за формирането на съня – едните го гарантират като такъв, а вторите определят 24-часовото чувство за време, спането и събуждането. При положение, че става въпрос за наистина много предпоставки и зависимости у жената и у мъжа, можем спокойно да приемем, че това с гените е лотария и шансовете за джакпот са наистина малки. Съжалявам, но е така, пийте едно кафе за събуждане и продължавайте да четете.
Знам, че искате най-после да се наспите, така че какво може да се направи, което да зависи от вас поне в някаква степен? Хубаво е да започнете да се надявате на еднорог още по време на бременността. Това, разбира се, е възможно, ако имате нормална, лека бременност, която не ви пречи лежерно да подремвате по 10 часа на нощ като тюлен на слънце. Моята беше такава. Да, ставах да пишкам неизвестен брой пъти, но аз обичам да спя и такива неволи не ме спират. Та, това е нещо, което мога да ви посъветвам като майка на еднорог – спете, бъдещи майки, спете. Някъде към 32-та гестационна седмица бебето ви също спи в корема и започва да има представа за 24-часовия цикъл на времето чрез вашия пулс и сърдечен ритъм. Така че, мислете в тази посока и му дайте добър пример.
В моята история следват няколко ключови момента. Спящата ми красавица се появи със секцио в клиника „Щерев“. Аз, разбира се, бях зашеметена до краен предел и изобщо нямах идея какво да правя. Добре че акушерките там имаха. Докато се появи нейно величество кърмата и докато се изчистя от прекрасния микс болкоуспокояващи, момиченцето ми се хранеше с адаптирано мляко по болнична схема. Според нея храна й се даваше на всеки три часа, като последното ядене беше в 1 през нощта, следващото чак в 6 сутринта. Ако новороденото се събуди на третия час за мляко, получава вода. Не мисля, че ви издавам някоя велика тайна, но аз самата смятам, че този режим даде добър тласък на мъничето в посока здрав нощен сън. По подобен начин продължихме и ние след изписването от родилния дом.
Е, ние не бяхме толкова непоколебими като акушерките и още първата нощ вкъщи заменихме водата с мляко. Жал ни беше, казвахме си, че е малка и е гладна. Дали е било така, не знам. Но тя се събуждаше към 4-5 през нощта и аз й давах хубава, прясно изцедена кърма. После в просъница бръмчах с помпата в тъмното, за да осигуря следващата порция. Тя заспиваше моментално след като изсмуче цялото шише или още по време на процеса. Никога у нас не е имало истеричен нощен бебешки рев. Тогава ние си мислехме, че това е нормално, защото бебето ни е малко и спи много. Не ни хрумваше, че у нас расте еднорог. Дори се чувствахме леко недоспали, защото все пак всяко нощно хранене отнемаше по около 15 минути. Сега даже малко ме е срам да си призная за това.
По време на първия си месец нашата Алис махна едно от нощните хранения, а с навършването на два месеца, вече спеше по цяла нощ. Като казвам нощ, имам предвид 10 часа хубаво, здраво спане, което завършва не по-рано от 8 сутринта. Имахме ли ритуали по лягане и приспиване? Не, разбира се. Това е първото ни дете и се учим в крачка. За спането изобщо не ни се наложи да се учим. Неподозирайки, че хората дават мило и драго да се наспят, ние не сме внимавали особено в спазването на ритуал, точен час за къпане, игра и лягане. Малката винаги си е лягала късно. По време на коликите заспиваше много трудно и с дундуркане на смени. И зъбите я мъчиха. Не всичко е розово, спокойно. Еднорогът също плаче, но само денем. Нощем спи.
Все пак, това, което винаги сме спазвали при заспиването на нашето бебе, това е тъмнината в стаята, където спи и поддържането на малко по-ниска температура. При новородените това е важно, защото те формират чувството си за ден и нощ спрямо слънчевата светлина. Ето защо са нужни ежедневни разходки денем и тъмнина и тишина нощем. Ако в спалнята ви няма телевизор и екранът на смартфона ви не озарява планетата – страхотно. Това в случай, че бебето ви спи при вас.
Дали има значение за малкото къде спи – самостоятелно или при родителите си? Когато се подготвяхме за идването на дребосъка, решихме, че ще е най-добре да вземем легло, което няма четвърта преграда и се прилепя за спалнята. Представях си как романтично придърпвам дъщеря си до мен нощем и тя суче до припадък. Нито се стигна до реално сукане без помощта на помпа и шише, нито пък малката се събуждаше, за да яде нощем. Все пак, имах спокойствието да я виждам как спи точно до мен, но това е по-скоро в полза на родителя. Е, ако бебето ви се събужда на всеки час, препоръчвам този вид легло, за да не бягате милион пъти като привидение по коридорите до детската стая. Между другото, продавам моето изгодно.
Това, изстрадали родители, е рецептата за отглеждане на еднорог. Както ви стана ясно, докато клюмате върху клавиатурата, тези уникални спящи бебета просто се появяват и когато чуете легенда за някое такова, знайте, че е твърде вероятно мама и татко да не са полагали извънземни усилия за формиране на здравия му сън. Това не означава да зарежете всичко и да пляскате карти по цяла нощ, защото явно спане няма да има просто никога. Някои бебета получават чувство за 24-часов ритъм между втория и шестия си месец. Тогава чудото може да дойде и при вас, за да отпуснете морно тяло под завивките. Дотогава не се отчайвайте и не се обвинявайте. А когато следващият познат ви срещне с леко критична физиономия и въпросът „Още ли се буди нощем?“, просто подминете с чаша кафе и усмивка.
автор: Хрис Караиванова
Първите седем
85,831 преглеждания
