Спомени от моето детство

Помните ли игрите от детството? Но не тези със скъпите колички, куклите Барби, огромните самолети и влакове, а онези простички игри, за които беше нужно предимно въображение, добри приятели и много енергия. Ето моят списък със 7-те игри, които най-силно ми напомнят за детството:

1. Играта на жмичка

Жмичката като че ли беше най-популярната игра от миналото. И може би една от малкото, които децата все още понякога играят. Тази игра беше едно от любимите занимания за мен и децата от блока по време на режима на тока в последните години от СОЦ-а. Какъв по-хубав начин да изкараш часовете без електричество от това да се скриеш в гардероба? Е, имаше някои дребни инциденти, но слава богу, нито един фатален.

2. Играта на ластик

Любима игра, най-вече за момичетата. Все още помня заветното „Ем-а-еса-са, еса-са, о-пипи-я!” Подскачахме в разни сложни схеми и комбинации. Като се замисля, това е една наистина прекрасна игра, която не само беше забавна, но и доста полезна за оформянето на бедрата и седалището. Нищо чудно, че едно време момичета с наднормено тегло бяха доста по-рядко явление.
Понякога скачахме с тези ластици от сутрин до вечер, купувахме ги от Универмаг-а на големи топчета, които пазехме като най-съкровена ценност.

3. Играта на стражари и апаши

Криене, търсене, бягане, тайни пароли… Звучи като съвременна компютърна игра, но не е. Това просто е играта „Стражари и апаши”, която играехме до късно в летните вечери. Толкова се улисвахме в нея, че едва когато някоя майка се провикнеше от балкона „Жоро, прибирай се”, се сещахме, че вече е станало тъмно. Но пък умората беше приятна, а сънят – безценен.

4. Играта на фунийки

Това си беше една доста опасна детска игра, в която редовно се включвах поради факта, че по-големият ми брат не винаги имаше с кого да я практикува. Фунийките се правеха от гланцова хартия, която късахме от списания, след което ги изстрелвахме през тръбичка. По-изобретателните прикрепяха тръбичката към дървена дъска, за да изглежда като пушка. Помня, че дори се слагаха карфици и лепило на върха на фунийката и се случваха доста неприятни инциденти. Мога с облекчение да въздъхна, че играта на фунийки вече не е на мода.

5. Играта на кър

Какво му трябва на детето от СОЦ-а? Един тебешир, малко асфалт и много здрави ръце! Така се става победител в играта на кър. Чертаехме полета и се дърпахме до премаляване.

6. Играта на народна топка

Това беше една много мотивираща отборна игра, в която колкото по-висок и по-пъргав си, толкова по-желан ставаш в даден отбор. Разделяхме се на два отбора и всеки си избираше свой консул. Помня, че дори в часовете по физическо народната топка си беше официален спорт.

7. Играта на топчета

Топчетата бяха друго забавление, основно за момчета. Всеки имаше найлоново пликче с разни стъклени и пластмасови цветни топчета, разменяха се, залагаха се, ставаха поводи за караници и дори сбивания. За спечелването на играта се използваха различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия, стрелба с палец и показалец, а понякога и малко хитрост.

Ето така се забавлявахме ние – днешните родители и вчерашни деца. Не беше никак лошо, не мислите ли?

Автор: Ася Георгиева,

Първите седем