С мъжа ми се запознахме преди 4 години, 4 месеца по-късно заживяхме заедно, през май, а през септември се оказа, че съм бременна. Не беше планирано, но не мога да кажа, че не сме си мечтали някой ден да се случи. Просто много бързо дойде този ден ..
Имах доста притеснения, реално не се познавахме много, бяхме лудо влюбени, ама лудо, лудо, но не сме на 12, ясно е, че няма да сме цял живот като разгонени животинки.
Дали ще си паснем като ни връхлетят битовизми, ще ме дразнят ли някакви дребни неща, ще се караме ли за глупости до фаза, в която единият да излиза гневен навън, за да не гледа в очите другия … Единственото, което ме успокояваше е, че ще имаме паметни сдобрявания. Не знам, дали е от зодията, но мъжете скорпиони са феноменални в леглото. Не можехме да си се наситим. Затова реших да не го мисля толкова, а да се отпусна и насладя на 9-те месеца чакане, които идват с големия бонус, че няма как да забременееш 😀
В края на май се роди малката прелест. Всичко мина добре, прибрахме се щастливи вкъщи. Първите седмици не знае, къде точно се намирам от системно недоспиване, после малко по малко започнаха да са понареждат нещата и да си влизат в ритъм.
С изключение на едно: аз тотално нямах желание за секс. Ама хич. Какво ли не пробва милият ми мъж, толкова много искаше, по какъв ли не начин ми го показваше, казваше, доказваше. Уви, нищо не помагаше 🙁 Четохме, че при нисък калций падало либидото. Решихме, че може би заради кърменето е намалял и започнахме да вземаме храни, богати на калций +разтворими витамини. То не беше тофу, смокини, ядки, сирене на закуска, обяд и вечеря. Сякаш имаше някаква светлина и после пак срив. Минаха две години, откакто родих и все така нямам желание. Той вече е тотално отчаян, аз също.
Ако някой е минал през същото, нека сподели, как се справихте?
Автор: Криси Леонидова
