Когато едно дете е наистина болно, вие сте склонни да му отделяте специални грижи и внимание не само от практически медицински съображения, но и защото ви е жал за него. Вие нямате нищо против често да му приготвяте питиета и храни и даже да оставите настрана питието, което не иска, и веднага да му направите друго. Вие с радост му купувате нови играчки, за да е щастливо и спокойно. Вие често и съчувствено го питате как е.
Детето бързо свиква с това ново положение в къщи.
Ако болестта го прави раздразнително, то по цял ден може да вика майка си и да изисква внимание. За щастие поне 90% от детските болести минават за няколко дни. Щом майката престане да се тревожи, тя престава да задоволява и капризите на детето. След 2 дни, изпълнени с дребни сблъсквания, всичко се нормализира. Но ако детето се разболее за по-дълго или болестта заплашва да се повтори и ако родителите лесно изпадат в паника, атмосферата на прекалена загриженост може да се отрази зле върху психиката му.
Детето възприема загрижеността на околните и може да поиска да се налага.
Ако е прекалено деликатно, за да прави това, то просто може да стане раздразнително и лесно възбудимо, като разглезен актьор. То лесно се научава да изпитва удоволствие от това, че е болно и че го съжалявате. Неговият стремеж към самостоятелност отслабва като мускул, който малко се използва.
Осигурете занимания на детето и не му позволявайте да капризничи.
Разумно е родителите да нормализират живота около болното дете възможно най-скоро. На практика се имат предвид някои дребни неща, като да влизате при него с дружелюбен и спокоен, а не разтревожен израз на лицето; да го питате как е с тон, който не допуска отрицателен отговор, и да го питате само веднъж на ден. Когато от опит разберете какво му се яде, сервирайте го непринудено. Не го питайте плахо дали му харесва, нито пък го хвалете прекомерно за това, че е хапнало малко. Избягвайте да го насилвате, освен ако лекарят не сметне това за необходимо. Апетитът на болното дете се разваля от насилване по-бързо, отколкото у здравото.
Когато скача в леглото, по-добре му кажете да стои мирно, за да оздравее по-скоро, отколкото да го предупреждавате, че болестта му може да се влоши. Още по-добре е по-малко да разговаряте с него на тази тема и да се постараете да намерите някое друго занимание за детето.
Ако ще купувате нови играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се занимава без вашата помощ
и да използва своето въображение (например кубчета, строителен материал, принадлежности за шев или бродиране, нанизване на маниста, рисуване, моделиране, събиране на марки. Такива занимания задържат вниманието му задълго, докато другите красиви играчки бързо му омръзват и само изострят апетита му за нови подаръци.
Съществуват и много други занимания, като изрязване на картинки от стари списания, правене на албум от изрезки, шиене, дялане, правене на ферма, град или кукленска къща от картон и лепило.
Ако се налага детето да лежи по-дълго време, но състоянието му е достатъчно добро, осигурете му учител или някой член от семейството, който да започне да го занимава с уроците му всеки ден по един час.
Както всеки човек и детето понякога иска компания.
Вие можете да вземете участие в някои от неговите занимания или да му четете. Но ако то иска все повече и повече внимание, не влизайте в пререкания и не правете пазарлъци. Нека то да знае кога точно ще бъдете при него и кога ще бъдете заети другаде.
Ако болестта му не е заразна и ако лекарят позволява, редовно канете други деца да играят и да се хранят заедно с него. С една дума, при дадени обстоятелства детето трябва да води колкото се може по-нормален живот, като се очаква от него прилично държание към останалите членове от семейството, като избягвате обезпокоените погледи, тревожните разговори и мисли.
Откъс от книгата „Грижи за бебето и детето”, Д-р Бенджамин Спок, Д-р Робърт Нийдълман
Прочетете също:
6 храни, които сриват детския имунитет
Черната ряпа – чудото при лечението на детска кашлица
