Тази седмица избрахме да ви представим един роман, посветен на кулинарна ненаситност, желание за власт, копнеж за любов – страст към живота. Това, което Патрик Зюскинд („Парфюмът”) направи за ароматите, Филип Казан прави за вкусовете.
Да откриеш един град, като го вкусиш, оближеш и изядеш, може да звучи ексцентрично, но е достатъчно чувствено.
Флоренция, 1466 г.
Градът на сетивата – плетеница от улици, алеи и тунели, работилнички, църкви и …гробища – една сложна паяжина, в която са уловени съдбите на хилядите жители на града. Тук всеки е обладан от страст. Нино Латини знае, че ако човек иска да оцелее, без да се изгуби напълно, трябва да изпитва страст към нещо. И любов…
Неговата дарба е да усеща вкуса на неща, които другите хора не могат да доловят. Всеки нюанс, всяка съставка оживяват на небцето му ярко като картина и той издига умението си до небивали висоти, създавайки екстравагантни и пищни ястия. С върха на езика си усеща и възприема не само вкусове, а и цветове, форми, модели и изображения на предмети и хора. Мъхът се превръща в тучна ливада, разлюляна от вятъра, а мраморът има вкуса на самия свят…
Неговият талант се оказва едновременно и шанс, и проклятие… Помага му да улови вкуса на любовта; сближава го с най-известните художници на Ренесанса като Леонардо да Винчи и Ботичели. А кулинарните му умения и работата му го свързват с важни фигури – Лоренцо де Медичи и папата, което го замесва в политическите интриги на неговото време.
Любовта му към красивата Тесина Делмаца може да се окаже фатална за него: любовта, която го прогонва и която го връща в любимия му град…
В епоха на кулинарна ненаситност и пищна разточителност, на богатото на багри и форми ренесансово изкуство, но и на политически интриги и убийства е поднесена история за готвач с очите и душата на художник, който живее изцяло чрез сетивата си и чрез голямата си любов, преодоляла време и пространство.
