Синдром на Ашерман (споделена история)

Моята история по пътя към майчинството е дълга и сложна, и е съпроводена от два спонтанни аборта.

Историята, която искам да споделя не е свързана с тях, а с това, което ги причини. Правя го с надеждата, че моят разказ ще помогне и ще даде надежда на други жени, които са поели по нелекия път в търсене на майчинството.

Искам да ви разкажа за синдрома на Ашерман.

Преди да започна, искам да направя уточнението, че не съм медицинско лице и нямам медицински познания, ще ви представя само моите лични преживявания, така че, ако имате същия проблем от огромна важност е да се обърнете съм вашия личен лекар, както и към специалист по безплодие.

Преди да се сблъскам със синдрома на Ашерман, никога не бях чувала за него и не си давах сметка, че твърде малко жени знаят за него.

Загубих бебето си в дванадесетата седмица от бременността. Светът ми се разпадна. В деня преди кюртажа, който щяха да ми направят под обща анестезия, лекарите ми казаха, че до месец-месец и половина месечният ми цикъл ще се възстанови. Но не стана точно така. Трябваше да минат почти сто дълги дни, изпълнени с редица процедури, включително и множество акупунктурни процедури, куп китайски билки, кръвни тестове и многобройни посещения при личния ми лекар, докато се възстанови цикъла ми или поне някакво бледо негово подобие. Дълго време след това  продължи възстановяването ми, а цикълът ми не беше съвсем нормален.

Лекарите ми казваха: „Бъдете търпеливи, това е свързано с вашите хормони.“ Но аз чувствах, че ми се случва нещо по-сериозно, инстинктите ми не спяха и аз бях убедена, че имам проблем, защото никога преди това не съм имала проблеми с цикъла си преди кюртажа. Усещах, че ми се случва нещо нередно и сериозно.

Знаех, че Интернет и Google могат да са приятели, но и врагове. В моят случай бяха мои приятели, защото след няколко месечен внимателен и обстоен преглед на Google, четене на стотици статии и материали, бях почти сто процента сигурна, че имах нещо, наречено „Синдром на Ашерман“. Казано на по-разбираем език, сраствания в матката и маточната шийка и маточните тръби, които са в резултат от предишни кюртажи, интервенции и възпаления.

Когато споделих съмненията и тревогите си с личния си лекар, той меко казано се отнесе към тях с пренебрежение. Дори ми каза, че за първи път чува за подобен синдром. Накрая, след дълго и упорито настояване от моя страна, се съгласи да ме изпрати на консултация при специалист, а аз имах чувството, че го прави само, за да му се махна от главата.

Трябваше да чакам за преглед при специалист още цели три месеца и макар състоянието ми да не изискваше спешни мерки, аз се тормозех много, че тези три месеца са твърде дълъг период. Реших, че мога да си позволя частен преглед и инвестирах пари, за да отида на преглед при специалист още на следващия ден. Това беше едно от най-добрите решения, които сме вземали някога с партньора ми.

Той ми назначи видеозон и няколко кръвни теста, след което се съгласи с моите предположения, които се базираха на прочетеното в интернет и назначи хистероскопия – изследване чрез което да потвръди диагнозата.

Никога няма да забравя момента преди да започне самото изследване. Моят гинеколог ме посрещна с думите „Всичко ще бъде наред, за нула време ще си имате бебче!“

Инстинктът ми не ме беше подвел, оказах се права – изследването потвърди, че имам сраствания, които запушваха маточните тръби и пречеха на нормалния ми цикъл и на способността ми да забременея. Тези сраствания се дължаха на кюртажа след спонтанния аборт. Стените на матката бяха удебелени, тръбите непроходими – да забременея на практика беше невъзможно!

Докторът, който ме прие, изслуша и направи изследването, също се оказа прав. Скоро след хистероскопията, започнах лечение, което помогна месечният ми цикъл да се възстанови по правилния начин, а само два месеца по-късно аз отново забременях. За съжаление и втората ми бременност не завърши успешно, загубихме бебето, но аз имах увереността, че моята репродуктивна функция е възстановена и че вървя в правилната посока.

След моите перипетии и откриването на конкретната причина за трудностите ми със забременяването, а именно Синдрома на Ашерман, говорих с много жени, които бяха преминали през подобни перипетии и необяснима невъзможност да забременеят и при повечето от тях се оказа, че причината е същата, каквато беше при мен.

За мен не беше трудно да открия сама и да разбера какво ми пречи да имам така мечтаното бебе, и много вероятно никога нямаше да разбера, ако не бях така упорита и настоятелна. Благодарение на женския ми инстинкт обаче и на усещането ми, че има конкретна причина за проблемите ми, днес вече съм майка на прекрасно бебе.

Споделям своите перипетии, за да кажа на всички жени, с подобна на моята история, да се доверяват на инстинктите си и ако чувстват, че нещо с тях не е наред да са непреклонни пред всякакви скептични лекари, защото всеки познава най-добре тялото си и може да усети кога нещо не е наред.

***

Какво представлява синдромът на Ашeрман?

Синдромът на Ашерман е вторично състояние на матката и представлява вътрематочни сраствания по стената й и в областта на маточната шийка. Тези сраствания могат да засегнат и маточните тръби. Срастванията най-често засягат предната и/или задната стена на матката, а степента на срастванията определя степента на увреждане. В повечето случаи срастванията не са васкуларни, което е от полза за успешното лечение.

Основните симптоми на Синдрома на Ашерман е аменореята – липса на месечен цикъл или оскъден такъв. В някои случаи пациентките нямат цикъл, но имат болки, в момента, когато цикълът им трябва да започне. Това може да е знак, че на практика е налице менструация, но отделената кръв няма как да напусне матката, защото маточните пътища са блокирани от сраствания.

Повтарящите се спонтанни аборти и безплодието също могат да се причислят към характерните симптоми за наличието на Синдром на Ашерман.

Синдромът на Ашерман се появява, когато е налице нараняване на лигавицата на ендометриума, което задейства нормалния процес на заздравяване на раната. Най-често вътрематочните сраствания са в следствие на дилатация и кюртаж, които са извършени по време на спонтанен аборт, задържана плацента със или без кръвоизлив след раждане или в следствие на аборт по желание.

Свързаните с бременността дилатация и кюртаж са причина за синдром на Ашерман при 90% от случаите. Понякога е възможно да се появят адхезии и след други тазови операции като цезарово сечение, операции за отстраняване на фибрози или полипи. В страните от Третия свят те могат да са в резултат от  инфекции като генитална туберкулоза и шистозомия.

Смята се, че синдромът на Ашерман се диагностицира трудно и се открива случайно при рутинни диагностични изследвания с ултразвук.

Най-сигурният начин да бъде поставена диагнозата е чрез  хистероскопия. Други методи са сонохистерографията и хистеросалпингограмата.

Предотвратяването на повторната поява на сраствания след оперативно лечение на синдрома на Ашерман е свързано с приемането на естрогенни препарати, които стимулират зарастването на матката и поставянето на шина или балон, които механично да предотвратят срастването на стените на матката непосредствено в следоперативния период.

Първите седем и www.babycentre.co.uk