Щъркелчето Жан Петров
се роди на Гара Бов –
спирка в планината
скрита край река и сред ракита.
Кътче тихичко, спокойно,
слънчево и не тъй знойно.
А от сенчестата падина
лъха свежест, ведрина.
Мястото, което всяка пролет
е целта на щърковия полет.
И където с нежност и любов
бе отгледано и щъркелчето
Жан Петров.
Във началото обаче,
Жан наричаше се другояче:
викаха му просто Щъркелан,
казано на щъркелски – „желан“.
С това си име новото хвъркато
се приемаше във щърковото ято.
Но, за да не стават съвпадения,
новоизлюпените Божии творения
получаваха наместо дрешки
интересни имена човешки.
Кръстници на малките пък бяха хора,
приютили ги под свойта стряха.
Като чичкото Иван Петров,
кантонер на Гара Бов.
На комина на когото бе
на Жан Петров гнездото.
Ето как и Щъркеланчо, милия,
се сдоби със име и фамилия.
Автор: Николай Стоянов
