„Приключенията на принцеса Точица“ интерактивна книга игра за деца
Интерактивната книга за деца на Ралица Найденова „Приключенията на принцеса Точица“ е предназначена за деца от 6 до 9-годишна възраст, но приключенията описани в нея са ще развеселят и очароват и техните родителите.
Осъзнаваме колко бързо и неусетно времето отминава, когато погледнем децата си — едно примигване и първата им годинка е отлетяла. Второ примигване — ето че е време за детска градина, трето примигване и са в първи клас. Обещаваме си да записваме първите им думички, „бисерите“ им, странните, смешните и неудобните въпроси, които задават, но все не ни остава време. А паметта се оказва краткотрайна. Гледаме старите им снимки и с изненада откриваме колко много неща сме забравили. И още повече ще забравим. Има толкова много неразказани истории от детството, които си заслужава да бъдат съхранени, за да не забравим децата, които сме били и децата, които децата ни са били.
Такава една история разказва интерактивната книга игра „Приключенията на принцеса Точица“ — приказка за едно малко момиченце с невероятно въображение и чувство за хумор, което не спира да задава въпроси за живота и света, и като всяко дете очаква отговорите тук и сега. Това е и историята на една майка, която пише история, за да съхрани детството на дъщеря си, за да й даде отговорите на въпросите, които самата тя не е задала на майка си. В този смисъл героинята съвсем не е измислен образ, а много от диалозите и ситуациите са действителни. Точица е моята/ твоята дъщеря. Тя е закачливото пламъче, къдравият смях и палавото въображение, които носи всяко малко момиченце. Тя живее в нас през очите на онова дете, което ни се усмихва от миналото с беззъбата си усмивка, докато играе на ластик, катери се по дърветата и си фантазира светове. Тя е верен и забавен приятел, любопитен ученик и остроумен всезнайко. От нея има какво да научат и малки, и големи. Точица се вълнува от всичко в заобикалящия свят, търси чудеса дори в най–незначителните събития и не спира да задава въпроси.
Ето част от забавните ситуации, провокирали автора на Приключенията на принцеса Точица, да обедини цялата история в едно.
„Когато голямата ми дъщеря беше на 5-6 години и вече имаше относително оформен изказ, говореше неща, които са ме разсмивали до сълзи.
Веднъж дойде и каза:
– Мамо, имам една страхотна идея!
Когато я попитах каква е, тя отговори напълно естествено:
– Ами, не знам, още не съм я измислила…
Друг път я чух да говори сама на себе си:
– Коремче, не може сладко всеки ден! Ще ни се развалят зъбите!
А една сутрин се събуди разстроена с думите:
– Мамо, сънувах, че извънземните са изяли всички бонбони на света и не са оставили нищо за децата.
Имаше един период, в който активно лепеше стикери къде ли не. Бях забранила да ги слага по мебелите. Тогава тя ги налепи по пода и по цялото си тяло, имаше дори по лицето, и с онази здрава детска логика каза: Аз не съм мебел, подът не е мебел — значи може!
Подобни реплики винаги обезоръжават.“
Децата, макар и с беден речник и граматика, боравят с езика съвършено, защото говорят с мъдростта на сърцето и необременеността на съзнанието, лишено от дребнавост и излишности. Уви, губим всичко това, докато порастваме. В историята на принцеса Точица присъстват всички онези сериозни, провокативни и смешни въпроси, които децата непрестанно задават. И отговорите, които родителите и близките им се опитват да дадат.
„Когато шикалкавя и не давам точен отговор, дъщеря ми винги казава: Сега не ми отговаряш, но да знаеш, че друг път пак ще те питам.
Ето и част от сериозните въпроси, на които заедно с нея сме търсили отговори:
А, мамо, аз къде съм била, когато не съм била родена? А какво съм правила, когато не съм била родена? А труно ли е да си родител?“
А ето ги и неудобните въпроси, които остават извън книгата:
„И все пак не мога да разбера защо жените трябва да имат гърди? Не може ли мъжете да имат? Нали ние раждаме децата. Нека поне те да ги хранят!
Мамо, къде му е глаголът на секса? Как така нещо, което се прави, е съществително?
Мамо, тате, вие кога за последен път сексувахте? А, тате, човек може ли да сексува с повече от един човек и повече от веднъж?“
И разбира се, най-любимите смешни въпроси:
„Колко конски и колко слонски сили е колата?
Мамо какви са твоите суперсили?
И вече ще е прекалено, ако днес поискам да ми купиш и делфин, нали?
Дали храната за рибки е вкусна с кисело мляко, така като мюсли?
Аз, ако съм костенурка, за колко време ще стигна от вкъщи до парка?“
Но може би най-важното, което трябва да се каже е, че „Приключенията на принцеса Точица“ е книга не само за четене. И това я прави различна. „Приключенията на принцеса Точица“ е забавна книга игра и албум на детството. Малките читатели са свързани с историята чрез възможността да пишат, рисуват, оцветяват и решават ребуси, като по този начин процесът на четене се превръща в забавление, а децата стават част от самата история и се сближават се с героите. В тази книги героите говорят директно на читателите и им задават въпроси, карат ги да развиват въображението си, да вярват в чудеса и най-вече да се смеят.
Книгата е издадена от Пощенска кутия за приказки, неин автор е Ралица Найденова — филолог по образование и дизайнер по професия.
3,757 преглеждания
