Пет мита за слънчевия загар, в които да спрем да вярваме
Помните ли времето, когато наситеният слънчев загар се смяташе за признак на здраве и красота? Преди двайсетина години всички ние вярвахме безпрекословно на доводите на нашите майки и баби, че да сме с тен е важно и много полезно.
В днешно време това схващане вече е невъзвратимо остаряло. Науката категорично доказа, че слънчевият загар съвсем не е безопасен, особено, когато става дума за децата.
Съществуват няколко мита относно интензивността на слънчевия тен, които заслужават нашето внимание.
1. Колкото по-интензивен е слънчевият загар, толкова повече витамин D синтезира организма.
Всъщност организмът си набавя най-голямо количество витамин D от храните с животински произход – краве масло, яйца, мазни риби, ядки. Вторият път, по който организмът си набавя витамин D е от излагането на слънце. Логиката обаче не следва правилото, „колкото повече, толкова повече“. Нужните количества витамин D се синтезира в първите 20-30 минути от излагането на слънце, след което процесът спира. Ето защо слънчевите бани за децата, както и за възрастните, е напълно достатъчно да се ограничават до 30 минути на ден.
2. Организмът трупа витамин D през лятото, така че да има запаси за цялата зима.
Всъщност това изобщо не е вярно, макар че витамин D3 е мастноразтворим витамин и се натрупва в черния дроб, запаси за зимата няма как да се генерират. Причината е проста – производството на витамин D3 в кожата, независимо по колко часа стоим на слънце всеки ден, е строго ограничено. Тук се проявява и мъдростта на природата, която е създала такива механизми, че тялото ни да е предпазено от отравяне с витамин D3, който става токсичен, ако се натрупа в организма ни в прекомерни количества
3. Загорялата кожа е по-красива от бледата.
Възможно е това да е така, но само в определени граници. Ако допуснем слънчево изгаряне, кожата превключва в защитен режим. При прекомерно излагане на слънце кожният пигмент меланин абсорбира ултравиолетовата радиация и създава по-тъмното оцветяване на кожата в отговор на агресивната слънчева радиация. И двата вида ултравиолетови лъчи (UVA и UVB) проникват в кожата, причинявайки не само изгаряния, но и мутации в клетките, като същевременно унищожават способността им да се възстановяват. Това води до многократно увеличаване на риска от злокачествени образувания на кожата и опасност от появата на меланоми. Наред с това UV радиацията разрушава колаген и хиалуроновата киселина, чиято задача е да поддържат влагата и еластичността на кожата, като по този начин я състаряват. Същевременно способността на кожата да произвежда тези вещества намалява рязко и възможността външното овлажняване да помогне, което означава суха и преждевременно състарена кожа.
4. Слънцезащитните средства могат да причинят рак на кожата.
Точно обратното! Липсата на защита от ултравиолетовите лъчи увеличава риска от меланом. Съвременните кремове и гелове са напълно безопасни, но за децата е необходимо да се избират само онези, в които не присъстват опасни съставки, като оксибензон, например. Също така е важно да изберем слънцезащитно средство в съответствие с възрастта и вида на кожата и да го прилагаме правилно. В противен случай ефектът му ще бъде кратковременен и нетраен.
5. Ултравиолетовите лъчи не преминават през облаците, следователно не можем да изгорим.
Всички сме чували, че ултравиолетовите лъчи не проникват през облаците и стъклото и следователно в облачен ден или през стъклото на колата не можем да изгорим. Да, така е, но не съвсем, защото не преминават само онези лъчи, под чието влияние се синтезира витамин D, т.е. UVB. UVA лъчите преминават през тези прегради безпрепятствено и са еднакво опасни както в слънчево, така и в облачно време.
Особено важно е децата на възраст под 6 месеца да не бъдат излагани на открито през лятото в часовете между 10:00 до 18:00 часа.
18,829 преглеждания
