Когато си по цял ден сама с едно бебе, доста често в главата ти се зараждат разни мисли, които по принцип всеки здравомислещ човек би отхвърлил. Особено в първите месеци след раждането и най-вече, когато бебето е зимно. Не ме разбирайте погрешно, малкият „престъпник“ е нещото, което обичам повече, отколкото съм смятала, че е възможно. Но, не сте ли си мислили и вие „Ако прекарам още един такъв ден, ще трябва да ме укротяват с жилетка“?
Цял ден. Всеки ден. Едно и също.
Бях се настроила за липсата на сън и очаквах леките пристъпи на паника, които вървят с въпроси като: „Диша ли?“, „Страх ли го е от мен?“, „Защо през пет минути си мисля, че ще го изпусна? Та аз даже не го държа в момента!“. Толкова книги със съвети изчитаме, че накрая се чудим дали всъщност не ни объркват повече. Колебанията продължават: дали режимът да се води или не от детето, какви са методите за максимално добро оригване, колко често да го къпя, с какво и кога да го мажа, да пие ли вода или да не пие…
Никога не съм си мислила, че ще съм от хората, които могат да бъдат победени от същество, тежащо 4,5 кг. Но се учим, докато сме живи.
Добре, че за всяка ситуация, имам помощ от експерт. Ако можем да наречем така майка ми, която е член на Българската педиатрична асоциация и винаги има мнение по всички бебешки въпроси. Това си е ситуация „нож с две остриета“ – тя винаги има какво да поправи или добави към подхода ми с Коко. Но колкото и да не понасям конструктивна критика – слушам, защото знам, че е права. А също и защото знам, че така ще си спестя главоболия.
Преди около две седмици дойде моментът, който съм сигурна, че всяка майка изживява рано или късно. Осъзнах, че колкото и да се опитвам да съм супер-мама, понякога просто имам нужда от помощ. Беше един от онези дни, когато нищо не е наред и майка ми реши за пореден път да се намеси. Пристигна вкъщи с огромна Lidl-ска торба. Явно марката вече предлагала не само бебешки дрехи, а и хигиенни продукти. Типично за всяка баба, тя не взела едно или две неща, а напълнила торбата до краен предел. То не бяха бебешки влажни кърпички, клечки за уши, тампони, препарати и омекотители!
Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че малко се напрегнах. Всеки си има подход и предпочитания, особено що се отнася до грижата за детето. След като тя обясни, че Българската педиатрична асоциация е одобрила всички Lupilu продукти, а памперсите им са сертифицирани от института Dermatest в Германия и имат някакъв луксозен индикатор за влажност, се зачудих от къде ще намираме пари всяка седмица за такива модерни продукти? След инспекция на касовия бон се изненадах. Всичко си беше на съвсем разумна цена, даже бихме спестили, ако погледнем откъм редовната употреба. За пореден път майстора ми показа как се прави.
Въпреки всичко, дяволчето в мен се обади и я запитах със закачлива усмивка: „А за дъщеря си не взе ли нещо или само за внучето?“. Защо ли някога изобщо се съмнявам в способностите й? Само след секунда, тя извади и пакет еднократни подложки за повиване. Толкова добре си познава стоката. С този елементарен жест реши въпроса с разходките ни на по-далечни разстояния. Ще спра да се чудя дали ще намеря чиста повърхност, върху която да го повия. Естествено, с мама изненадите не свършват току така – беше ми взела и подложки за кърмачки, за да не се притеснявам, че ще изцапам поредната обичана блуза.
Хора, вземете си поука от моите приключения. Ние, майките, трябва да се подкрепяме и да си споделяме подобни хитрини. Не само можех отново да социализирам с други хора, освен бебето, но и всичко нужно можело да се купува от едно място. Важното е да осъзнаем, че за всичко има решение и не трябва да се тревожим прекалено за дреболии. Че не е лесно – ясно, но не бих разменила това преживяване за никое друго.
