Отворено писмо до метаболизма ми
Скъпи метаболизме,
Как си? Липсваш ми! Бяхме толкова близки, когато бях на 20 и можех да изям цяла пица за обяд и да нося бански в същия ден. И други неща можех да правя, да ям чийзбургер – със сирене и с хляб и с всичко – и след това да направя без проблем 10 лицеви опори. Ех, бяха добри дни, тези дни по бански. Липсват ми.
Мисля, че трябва да поговорим, защото имам чувството, че тази наша връзка започна да става някак едностранна. Например, вече цяла седмица закусвам само от тия влудяващи зелени смутита. Знаеш ли как изглежда едно зелено смути? Малко прилича на бебешко ако, смесено със зелената смес, която излезе от гърлото ми веднъж, когато бях преяла с желиран пудинг. Та, изпивам смутито, след което започвам да правя клекове, та да те активизирам, а после … нищо! Все още по тялото ми се тресат едни сланини, които не мога да премахна.
Признай си го, станал си много мързелив! Вече нито пишеш, нито звъниш, нито ми позволяваш да изям парче торта, без да ми се залепи на задника. Това хич не е супер. Аз обичам торта, Метаболизме, та си мисля, няма ли шанс да започнеш да работиш малко по-усърдно? Значи, склонна съм да се откажа от бирата, от сладоледа, който погълнах миналия петък, когато бях сама у дома, само ако стигнем до някакъв компромис с тортите.
Също така ми се ще да обсъдим всички неща, които правя, за да възстановя нашите добри отношения, но изглежда на теб изобщо не ти пука. Започнах да тренирам повече, да ям по-малко, най-често готвено – все неща, които казват, че ще те направят по-щастлив. Но всяка сутрин, когато се кача на кантара и се опитам да обуя дънките си, ти отново ме предаваш. Прецакваш ме, Метаболизме! Кантарът го знае. Скини дънките ми също. Аз го знам!
Ама отстъпи малко, моля те. Ето, например тия скапани 12 бадема, които ям всяка сутрин, точно в 10:00 ч., за да разбутам малко червата си. Вчера ядох пръчици селъри. Знаеш ли колко гадно е това? Наложи се да ги намажа с 3 супени лъжици фъстъчено масло, та да преглътна. Но фъстъченото масло е протеин, нали? Така че всичко е наред, нали? Нали? Защото, честно да ти кажа, започнах да се чувствам объркана, какво би могло да те направи щастлив. Дали повече протеини, по-малко мазнини, никакви въглехидрати или всичко заедно? Ще направя каквото е нужно. Само да има ефект. Защото започнах да обръщам повече внимание на теб, отколкото на мъжа си, който между другото яде и пие всичко, което поиска и ако качи малко просто казва: „Оф, май трябва да спра да ям обяда си за няколко секунди“, след което отново изглежда добре. ТОВА ХИЧ НЕ Е СУПЕР.
Знам, знам. Не бях напълно откровена, не споменах чипса, който погълнах предната вечер. И да, трябва да ревизирам концепцията си за чашата червено вино вечер. А онзи ден четох някакво изследване, че шоколадът дава енергия, ама може би прекалих с шоколадовите пръчици онзи път, когато страдах от ПМС. И все пак, преди беше толкова активен, толкова енергичен, а сега сякаш не ме обичаш повече. Липсваш ми.
Така, ето какво ще направим. Аз обещавам да не внасям повече чипс у дома и да приключа с питиетата вечер, но ти пък обещай, че ще мога да ям от време на време парче торта, без да ми се лепи никъде.
Наистина ще положа всякакви усилия да поработя над връзката ни, Метаболизме, но и ти покажи някаква съпричастност, моля те!
С любов и надежда,
Майките по света
Адаптация от www.scarymommy.com
11,907 преглеждания
