Отличник или двойкаджия – кой ще успее повече в живота?
Някои личности, които, въпреки че не са се учили добре, успяват да оставят ярка следа в историята и еволюцията на човечеството, благодарение на нестандартното си мислене и упоритост. Те са абсолютното доказателство, че слабите бележки в училище не са задължителен белег за липсата на потенциал в детето.
Един от най-често цитираните в категория „слаб ученик” е гениалният учен Алберт Айнщайн. Той често бил преценяван от околните като глупаво и дори бавноразвиващо се дете. В действителност невъзприемчивостта на малкия Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В онези години обаче заболяването не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.
Въпросното състояние пръв описва през 1944 г. австрийският педиатър д-р Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едва през 1981 г. от Лорна Уинг. Днес медицината поставя синдрома на Аспергер в аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване.
Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия ученик. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мислител, физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Собственик на над 1000 патента и създател на електрическата крушка Томас Едисон дори бил изхвърлен от училище заради ниските си оценки.
Едва 11-годишен сбогом на училищния чин казал и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били трудна задача, а затрудненията с умножението и делението той не успял да надмогне през целия си живот.
Руският писател и драматург Антон Чехов също често е получавал слаби оценки в училище. Той дори повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 г., тъй като се провалил на изпита по старогръцки.
И друг руски автор – Александър Пушкин, не се славел с добри резултати в училищните си години. Днес обаче той има своето място в историята на световната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, публицисти и белетристи.
Слаб и посредствен ученик бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той успява да разгърне потенциала си до поста министър-председател на Великобритания два пъти. През 1953 г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.
Непоправим двойкаджия бил и президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той често бил наричан „неудачник“. На този етикет обаче Кенеди отговорил като сформирал с приятелите си – също двойкаджии, банда, която нарекли „Неудачниците“.
Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил усърден ученик. По различни причини той бил многократно изключван – поради лош успех или заради дръзко поведение към учителите. Редовно пропускал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите собственици на кораби в света.
В ученическите години никой не таял големи надежди и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и мечтата му да бъде актьор. Затова пък днес той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запомнящи се роли и няколко номинации за Оскар.
И Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Дори заканите на родителите му, че ще „награждават” лошите му оценки с бой, не мотивирали бъдещия гений да отваря редовно учебниците.
Място сред “недобрите ученици” има и настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. Дръзкото поведение, с което е популярен и днес, той проявявал още като ученик. Уморени от поведението му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където бунтът на Тръмп се пречупва. Като ученик в интерната той е запомнен и с усърдно поведение, и с успехи в спорта.
И един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни – сър Ричард Брансън, не бил старателен ученик. Не бил харесван и от учителите си.
За финал – внимание към ученик, едно ниво пред двойкаджиите. С „отличните” тройки, които получавал Сергей Корольов – наричан сега Баща на съветската космонавтика, успява да завърши образованието си. Очакванията към посредствения ученик не били високи, тъй като цялото му внимание поглъщал единственият му интерес – авиационната технология. Ученият обаче е поредното доказателство, че оценката не винаги, дори твърде често, означава знание.
И сега Корольов продължава да е сочен за един от най-талантливите съветски учени. Под негово ръководство са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, космическите кораби „Восток” и „Възход”. Именно под негово ръководство се сбъдва и мечтата за изпращане на човек в Космоса – полетът на Юрий Гагарин през 1961 г.
22,185 преглеждания
