Ода за бащата!

Народ с 13 века и адската традиция,
няма как да е съвсем в кондиция,
когато всеки дечко знае “мила моя мамо”
и няма мисъл, как и тати песен иска само!

Какъв е тоз живот, каква е тази демокрация?
Какъв е тоз народ, каква е тази нация?
Къде са ни управниците, пак ли е стагнация,
че няма песен за бащата и неговата грация?!

Всеки татко е изящен, умен, секси, горд и с етно поглед-блеснал!
Всеки татко силен е, могъщ, сърце голямо носи и почти е зетко си наплескал!
Всеки татко е Началото и Края, Слънце и Луна, Вселената и Рая –
няма друга като татковата обич, не му е бащинията “все тая“.

Тати носи дом на плещи, носи гири, дъмбели и вдига тежести зловещи,
картофи знай да лапа – цели и понякога бая горещи,
тати кара у дома колата, когато туй не е, да кажем, драма
И да има драма, носи сутрин на легло … кафе на мама,

Тати взима решения и сложни, и привидно прости,
приема и изпраща, ако се наложи, постоянно гости.
Домът поддържа го, разбира се, готви, глади, чисти той и още –
не пие и не пуши, а по празниците – пости!

Тати взима от градина, връща от градина,
детето на врата си слага, има рамене за трима.
Тати обучава, забавлява, разкош дарява,
подаръци купува тати, пее като Бог, кат’ славей, но любов не се купува!
Пее тати сутрин, обед, вечер, пее за мечтите,
които сбъдна му детенцето, което появи се от звездите,

И всеки ден и всяка нощ той гледа го, и гледа, и му е хубаво,
и сякаш тати те е раждал, мъниче тъй прекрасно, тъй да си ми любаво!
И пак напира и напира, любовта във мен рапира,
и който бил в казарма е, той знае, че от бирата не се умира!

И пронизва ме елементарна иначе едничка мисъл,
животът ми без теб, детенце, за тати няма смисъл…
и радвам се, когато срещнах, преди години твоичката мама,
и с погледи спокойни и дипломатични решението взехме двама,
да уважиме духчето крилато, което беше на небето,
и каза ни да действаме, защото искало при нас, детето.

О, мили дами, майки настоящи, бъдещи и вечни!
Бащата важен е, да знаете, бъдете по-човечни!
Мъжът не е вредител, не е обикновен дарител,
той начало е на всичко, той е най-велик носител!
Напълно независимо това е от житейския обрат –
Татенцето носи любовта си … и в този, и във онзи свят

Автор: Панайот Ангелов
Вдъхновение: Тони
Снимка: личен архив

Още от този автор:
Какво е да си баща на момиченце? Личната изповед на един напълно откровен татко