хьзсньСпоред Световната здравна организация, нощната енуреза е неволно уриниране след 5 или 6-годишна възраст, което повече от 5 милиона деца по света преживяват. Някои специалисти са категорични, че подмокрянето на леглото е по-често срещано сред момчетата, отколкото сред момичетата. Експертите дори твърдят, че говорим за съотношение 2 момчета към 1 момиче. И въпреки че повечето деца в крайна сметка израстват сами тази фаза, в днешния епизод реших да споделя с вас няколко лесни стъпки, с помощта на които да помогнете на детето да овладее деликатната ситуация.
Започвам с това, че да се ядосаме на детето, защото се е напишкало през нощта и да го накажем за това е напълно погрешно. По този начин оказваме натиск и създаваме допълнително напрежение, което само ще влоши проблема.
„Трудно е да накарате детето да не се напишква в леглото и не бива да се притеснявате за него, освен ако то само не ви помоли за помощ“, казва д-р Скот Дж. Голдщайн, инструктор по клинична педиатрия от Северозападния университет по медицина в Чикаго.
Това е така, защото при някои деца говорим за нарушен денонощен ритъм на производство на антидиуретичен хормон. Физиологично той се секретира от хипофизата и предизвиква намаляване на производството на урина от бъбреците. При децата ритъмът му на синтез показва денонощни колебания. Стабилизирането на ритъма при различните деца отнема различно време. Затова, вместо негативно да напомняме за проблема, по-добра идея е да обясним на хлапето, че то не е само и това се случва на много други деца на неговата възраст.
Разбира се, желателно е да споделим с нашия педиатър за проблема, за да може да се проследи състоянието на детето и специалистът да предложи решения за справяне със ситуацията. Ако детето е по-голямо от 5 години или ако подмокрянето се е отключило изведнъж, трябва да потърсим и физическа причина за това състояние. Такива могат да бъдат например инфекции на пикочните пътища, диабет, спина бифида или дори стрес.
Друга възможна причина е констипацията. Запекът често има пръст в проблемите с пикочния мехур. Когато ректумът, разположен непосредствено зад пикочния мехур, е препълнен, има по-голям натиск върху самия мехур. Това причинява нестабилност, което от своя страна може да доведе до нощни (или дори дневни) злополуки. Ако забележите, че детето ви няма ежедневно движение на червата или ако изпражненията му обикновено са твърди, увеличете приема на течности и фибри. Сокът от ябълки, плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни са добри опции, които да улеснят запека и отново да разработят системата. Трябва да имаме предвид обаче, че в много случаи няма физическа причина, а става въпрос просто за забавяне в развитието на нощния контрол на пикочния мехур. Но първо, разбира се, трябва да се изключат гореспоменатите.
Алармата при подмокряне също е работещо решение. Тя буди детето в секундата, когато напишка леглото. Прекъсването на съня може да накара мозъка да контролира по-добре пикочния мехур и да помогне за предотвратяване на бъдещи инциденти. Този метод е около 75% ефективен и има тенденция да работи, когато самите деца са готови да се контролират.
Винаги е добра идея да се направи и сеанс с лицензиран остеопат. Понякога нощното подмокряне може да се дължи и на неправилна стойка и разместени стави, или опашна кост например. Много родители споделят, че след такъв сеанс нощното напикаване е престанало. Понякога е от полза консумацията на вечерен чай от копър, лавандула, липа, маточина, последвана от топла вана на крачетата и масаж на бедрата и областта на слабините с масло от жълт кантарион. В краен случай педиатрите предписват медикаментозно лечение с дезмопресин, който е синтетичен аналог на антидиуретичния хормон. Използва се за регулация на нарушения денонощен ритъм на хормона и се прилага по схема. Аз, обаче, бих избегнала максимално употребата му не само, защото не искам децата ми да приемат синтетични хормони, но и защото има странични ефекти като главоболие, зачервявания по лицето, гадене и в редки случаи – силно задържане на вода. Някои лекарства са склонни да контролират симптомите, а не да излекуват проблема. Освен това много родители са ми споделяли, че когато приемът на лекарството се прекрати, напишкването често започва отново.
