Забраните и ограниченията карат децата да се чувстват по-безопасно, твърдят психолозите. Но е факт, че повечето ограничения, които налагаме на наследниците си, вършат точно обратната работа, а именно, превръщат децата в несигурни и изнервени хора. Често родителските забрани влияят негативно върху общото психическо развитие на децата, а това повлиява и физическото. Затова с тях трябва да сме много внимателни и да се опитваме да ги налагаме възможно най-рядко. Много по-полезно би било вместо забрани, да позволяваме на децата си следните неща:
1. Да задават въпроси
Децата растат и се променят с всеки изминал ден. Задавайки всевъзможни въпроси, те научават нови неща, което води до възникването на нови и нови въпроси. Съвсем в реда на нещата е родителите да не знаят всички отговори или да не им се отговаря вечер, след тежък работен ден, но отношението към собствените ни деца, вниманието и времето, което им отделяме им помага да се развиват и изграждат силна и здрава връзка помежду ни. Именно тя ще остане и ще ни свързва и след като децата вече пораснат.
2. Да плачат
За разлика от възрастните, малките деца възприемат света по различен начин и реагират на случващото се в него различно. Не е нужно да забраняваме на децата да плачат, нито да използваме фрази, с които да го засрамваме или злепоставяме. По-добре да положим усилия и да им помогнем да осъзнаят причините за сълзите си, за да могат да се справят с тях.
3. Да притежават
Децата, точно като нас възрастните имат нужда да притежават някои неща и е съвсем в реда на нещата да изпитват собственически чувства към любимите си играчки, дрешки или предмети. Нормално е и да не желаят да ги споделят. Децата трябва да знаят, че това не е срамно или осъдително.
4. Да казват „НЕ“
Като равноправни членове на малката семейна общност децата също, както възрастните трябва да имат правото да казват „НЕ“. Ако постоянно им забраняваме да използват тази думичка, това ще наруши границите на личното им пространство, така че е по-добре да се опитаме да им помогнем да разберат, защо понякога се налага да правят някои неща, които не искат или не са им приятни.
5. Да са шумни
Нека децата пеят, викат, скачат, да се смеят на висок глас. Детството е единствения период от живота ни, когато сме свободни да правим това без задръжки и притеснения.
6. Да се страхуват
Нека се страхуват, в това няма нищо страшно , нито срамно! Важно е обаче да са спокойни и сигурни, че сме наблизо и ще им се притечем на помощ при нужда.
7. Да имат тайни
С израстването децата изграждат нуждата да имат свои тайни. Затова е добре да надскочим родителската си загриженост и да им оставим пространство, в което те изживяват собствените си малки или големи преживявания и да ги споделят с нас само, ако те самите решат. Разбира се, добре е да знаем какво се случва с тях и с живота им, но не е нужно да прекрачване границите на личното им пространство грубо и натрапчиво. По-важно е да имаме доверието на децата си, така че при нужда те сами да споделят, вместо да ги притискаме да споделят или да търсим начини да се ровим в тайните им.
8. Да изпитват гняв или ревност
Всеки човек има правото да изпитва понякога и негативни чувства. Децата също. Още повече те още не са се научили да контролират чувствата си, така че, не е нужно да им се сърдим за изразяването на подобни чувство, както и заради това да ги характеризираме като „лоши“.
9. Да грешат
Хората грешат през целия си живот и на никого това не му е приятно, но ако едно дете сгреши, а възрастните го укоряват е погрешно и нараняващо. Ние трябва да сме наясно, че децата не грешат умишлено и рядко повтарят една и съща грешка два пъти.
brightside.mе
