Често улисани в грижи и ежедневни задачи, се лишаваме от времето, което да отделим за децата си. А, то, е безценно и минава толкова бързо. Наред с това е толкова необходимо на детето, за да порасне уверено, възпитано и образовано. Склонни сме с едни жест или дума да раздаваме присъди, да постановяваме правила и забрани. Но къде е тънката линия, през която не бива да прекрачваме, знае ли някой? Защото да забраним едно или друго нещо е лесно, по трудно е да преценим обаче, кога една забрана е наистина необходима и кога можем да се справим без нея.
В живота на подрастващото дете има някои неща, които наистина не е нужно да забраняваме, без това да наруши баланса във възпитанието.
1. Не му забранявайте да се храни самостоятелно
Трудно е да останете безучастни когато видите как детето ви маже щедро току-що изгладената си блузка малиновия крем, но то няма как да се научи да държи самостоятелно лъжицата, ако вие постоянно му я взимате от ръцете и му помагате да се нахрани. То в крайна сметка трябва да се научи да държи лъжицата и да не я разлива, така че храната да попадне в устата му. За това е нужно търпение и упоритост, както от страна на детето, така и от страна на родителите.
Макар по-често да сме склонни да грабнем лъжичката и в името на това детето да се нахрани по-бързо и чисто, да свършим тази работа вместо него. Това може и да е от полза за собственото ни самочувствие на родители, но когато детето започне да прави това само без да се цапа прекалено, ще усетим и неговата радост от тази самостоятелна крачка в развитието му.
2. Не му забранявайте да ви помага
Колко често сте чували или употребявали фразите: „ Не ми помагай, ще разлееш сока, ще изпуснеш чинията, ще счупиш каната.“ Тези фрази, макар и споменати непреднамерено, заключват желанието на детето да участва в семейните задължения на по-късен етап от развитието си. Ако това се случва често в ранна детска възраст, вероятно когато порасне то няма да е изградило устойчиви навици да помага у дома. Затова ако детето пожелае да извади прането от пералнята или да полее цветята – не го възпирайте. Дори ако се наложи след това да подсушите пода или да търсите част от прането в пералнята. Точно обратното – направете коментар относно ентусиазма и желанието му и му благодарете.
За детето е важно да получи похвала от родителите и да осъзнае, че има неща, които зависят и от него. Когато се заемете с някоя задача, можете да го извикате и да помолите за помощ, като отбележите, че тя е много важна за вас и без него няма да се справите.
3. Не му забранявайте да рисува
Обикновено това любимо занимание в детството бива пренебрегвано, защото предполага здраво цапане. Въпреки това, не бива по никакъв начин детският творчески потенциал да попада в плен на чистофайничеството. Рисуването развива детското въображение и нестандартно мислене. Единствената важна за родителите задача е да снабдят детето с нетоксични бои, с които то да рисува не само с четки и печати, но и с пръсти, за да се чувства напълно свободно да твори както намери за добре.
Не приемайте за драма излизането от листа или масата, стените един ден така или иначе, ще пребоядисате.
Творческите занимания с живопис освен въображението, насочват в правилна посока и емоциите и им придават конкретна форма. Тези занимания ще предоставят на детето възможността да изрази вътрешните си чувства, затова ако то ви позволи можете да рисувате заедно с него, като успоредно с това го поощрявате да коментира своите рисунки.
4. Не му забранявайте да изразява мнението си
Днешните деца растат бързо, тяхното физическо и психическо развитие често не се вмества в традиционните представи, описани в дебелите книги. Децата от съвсем малки проявяват своята самостоятелност, изразяват желанията и капризите си. Често пъти родителите са склонни да абсолютизират своята власт от позицията на силата, да забраняват, да напътстват и порицават. Но винаги трябва да отчитат факта, че от най-ранна възраст с децата е добре да се говори като с равни, че трябва да бъдат внимателно изслушвани, а на техните въпроси е добре да се отговоря аргументирано и изчерпателно. Децата трябва да бъдат и изслушвани – търпеливо и с нужното внимание.
5. Не му забранявайте да тича, да скача и да крещи
С други думи – да изразява свободно своите емоции. За много деца това е начин да се разтоварят, отпуснат и да се освободят от натрупаната излишна енергия – физическа и емоционална. Това е особено важно за по-темпераментните деца.
Поносимостта към тези изблици на детето трябва да се приложи освен у дома и в детската градина и училището, на детската площадка. Защото често поради подобни причини по-буйните деца биват определяни като хиперактивни, без да са, а това води да специално отношение към тях, което изкривява взаимоотношенията им с околните и бележи цялото им развитие с неоснователен етикет.
Би било погрешно да се опитвате да променяте детето, по-скоро опитайте да се включите в играта, така времето, прекарано заедно ще е още по-безценно.
6. Не му забранявайте да се катери
Вероятно често ви се случва да чуете на детската площадка: „Не се катери!“, „Спри!“, „Слез!“, „Ще паднеш!“ и т.н.
Напълно нормално е да се стряскате когато видите детето си на върха на най-високата катерушка на площадката, но ако в този момент му извикате, най-вероятно ще го стреснете, а последиците от това са неясни и опасни. Затова запазете самообладание, подайте му ръка и му покажете как по-лесно да слезе или да се спусне по пързалката, вместо да му предавате своята тревога.
Децата се раждат без усещането за страх, пълни с енергия и сила, за разлика от родителите си. Не можете да предотвратите всички злополуки в живота на мъника, важно е да те да не са драматични. Със сигурност ще има ожулени колене, разцепени устни, натъртени лакти, но така децата сами ще осъзнаят докъде се простират възможностите им и да развият по правилния начин чувството си за самосъхранение.
7. Не му забранявайте да гледа анимации
Гледането на телевизия в днешно време е доста опасно да възпитанието занимание, най-вече за подрастващите. Анимационните филмчета обаче развиват детската фантазия и се възприемат от тях лесно, а внушенията, които целят стават възможни по най-прекия начин. Затова избирайте от време на време стойностни, поучителни филмчета без насилие, които имат възпитателни и информативни качества и ги гледайте заедно, за да можете при нужда да се включвате с коментари и пояснения.
