“Не можеш ли да стоиш мирно?” Не, децата наистина не могат!

Детето ви проявява естествен стремеж да освобождава енергия – то тича, скача, катери се, върти се, шава, с други думи не се спира на едно място. Тъй като в биологически план родителите са много по-независими същества, те имат склонност да пренебрегват и подценяват този динамичен биологически аспект.

Наблюдавах веднъж на отсрещната маса в един ресторант млада двойка с около четиригодишно момченце, което не спираше да се върти на стола си. Раздразнен, бащата възкликна: „Не можеш ли да седиш мирно?” Изпитах желание да му кажа (само желание, разбира се): „Не, не може, както и вие не сте могли на неговата възраст!” Този баща очакваше от сина си биологическа зрелост, каквато той нямаше как да притежава.

Гледайте на детето си между третата и петата му година като на биологически завод… То поглъща суровини под формата на храна и ги използва, за да произвежда огромно количество енергия.

Един психолог направил следния експеримент: заснел в обществена градина едночасовото поведение на дете в предучилищна възраст. След това показали филма на член на университетския отбор по американски футбол и го помолили в продължение на час да прави същото, каквото правило детето. В края на часа футболистът бил напълно изтощен.

Всичко това показва, че трябва да осигурявате на детето си голямо пространство и много игри вкъщи и навън.

Те ще му позволят да изразходва безкрайната си енергия и да извършва упражненията, необходими му за да укрепи контрола над мускулите си и тяхната ефикасност. Децата имат нужда да тичат, скачат и крещят. Това често не е по вкуса на възрастните, които жадуват за мир, спокойствие и ред. Затова ни е трудно да задоволим напълно биологичните нужди на детето си. Само че не го ли оставим конструктивно да освободи огромната си енергия, то с положителност ще го направи по разрушителен начин. Мускулите му и мускулната му координация не могат да се развиват, ако няма непрекъснатата възможност да си служи с всички тях.

Дете, което в предучилищна възраст е било принуждавано да бъде прекалено спокойно и мирно, ще се окаже в неизгодно положение
спрямо връстниците си, когато тръгне на училище. Ще му липсва основна мускулна координация, за да проявява нормална ловкост в игрите и спорта (и следователно в обществените отношения).

Двигателната сръчност е основа на интелектуалните способности
и това обстоятелство се проявява в четенето например много повече, отколкото си мислят родителите. Мускулната координация се дели на латерална и дирекционна.

Латералната може да се определи като дълбокото ни чувство за собствена симетрия — представата ни за ляво и дясно. Тя е нещо като карта на вътрешното пространство, която позволява на детето да задвижи едната или другата си ръка, единия или другия крак, двата крака или двете ръце.

Дирекционната представлява проектирането на латералната в пространството; тоест тя е съзнанието ни за ляво и дясно, за горе и долу, отпред и отзад в заобикалящия ни свят. Тя е картата на външното пространство. Дълбокото ни усещане за това коя е лявата и коя дясната ни страна, се допълва от посоката, дадена ни от външния свят.

Тези вътрешни и външни карти зависят от мускулните схеми и двигателните дейности, които детето ви трябва да усвои, преди да тръгне на училище. Те могат да се нарекат „знанието на мускулите”.
Вероятно ще се запитате каква връзка има всичко това с интелектуални дейности като четенето. Много по-голяма, отколкото си представяте. Ако детето няма добра дирекционна координация, то ще чете буквите и думите наопаки. Забележете, например, че единствената разлика между буквите шише тяхната разнопосочност.

Ако на пет или шест години детето ви не притежава добро чувство за горе и долу, то трудно ще различава тези две букви.

Така че дайте му възможност да се катери, да пълзи, да строи, да тича и пада. Тогава няма защо да се безпокоите за развитието на усета му за ляво и дясно и за посока.

Откъс от книгата „Изкуството да бъдещ родител” на Д-р Фицхю Додсън

Прочетете също:

Децата и техните среднощни страхове – как да се справим?

Как да се преборим с хленченето при децата?

„Изкуството да бъдеш родител“ от д-р Фицхю Додсън