Замисляли ли сте по колко пъти на ден употребяваме едни и същи клишета при комуникацията с децата си? Често използването на някои думи и фрази от страна на родителите е не само неефективно, но и доста неуместно.
Ето някои от най-досадните реплики, които родителите казват на децата си:
„Лягай си, спи ти се”
Може би сте чували историята за Иванчо, чиято майка се провиква от прозореца: „Иванчо, прибирай се!”, а той отговаря – „Защо, спи ли ми се?”, „Не, яде ти се.”
Като деца ние се чудим, защо родителите ни повтарят, че ни се спи, че сме гладни или че сме изморени, без дори да ни попитат дали наистина е така. Неусетно се оказва, че сме започнали самите ние да правим същото с нашите деца, без дори да се замислим дали е редно.
„То е още малко и не разбира”
Чудесно оправдание пред околните, особено, когато нашият малък наследник прави нещо, с което не се гордеем. Когато обаче детето не само, че разбира, но и вижда, че родителите му го оправдават за действията му, това определено не му помага особено по отношение на възпитанието.
“Ауу, колко си пораснал!”
Помните ли колко често вие самите сте чували тази реплика като дете от близки и далечни роднини? Обикновено тя върви ръка за ръка с влажна целувка по бузата и последващо забърсване на следите от ярко червило от страна на някоя баба или леля. Да, на нас възрастните ни се струва просто изумително колко бързо растат децата, но за самите тях това не е нещо особено забележимо, нито пък се чувстват безкрайно горди от постоянното напомняне на този факт.
„Хайде, още една последна хапка…”
Да те преследват с лъжица в ръка с обещанието, че това е „последната хапка”, след което идва ред на още две-три „последни” си е не само досадно, но и доста нечестно. В тази категория можем да включим и някои реплики от типа: „Хайде, една лъжичка за мама, сега една за татко …”.
„Броя до три!”
Блъфът „Броя до три, след това – мисли му” е толкова стар, колкото и изтъркан. Повечето деца изобщо не обръщат внимание на заплахите от този тип, а за родителя не остава нищо друго, освен да се чуди какво да измисли в интервала между две и три. Дори да вкара в употреба всички възможни дроби, детето рядко се трогва, тъй като вече е разбрало, че нищо съществено не се случва след заветното „три”.
„Е сега вече те набих!”
Тук минало свършено и бъдеще време се преплитат в необяснима лекота, за да се получи поредната фраза, която е не само досадна, но и доста вредна. Заплахите от този тип, дори и нереализирани, създават у детето усещането, че физическото насилие е нормален начин за справяне с проблемите. Въпреки това, доста родители изричат тази реплика и тя е станала част от ежедневното общуване с децата им.
