от Елисавета Багряна
— Ах, каква пързалка има,
Анче, тази зима! —
каза бате със въздишка,
уж четеше книжка.
И измъкнахме се двама,
без да види мама.
Ванка, Сашко, Милка, Гого —
смях и глъч до бога!
Кой с кънките, кой с обуща
по леда се спуща.
В нашата шейна пък има
място за петима.
Накачихме се веднага,
че денят си бяга
и потеглихме лудешки
с викове и смешки.
Но щом стигнахме до края,
как стана, не зная —
прекатури се шейната
и ний — на земята!
Аз ударих си ръката,
скъсах си яката.
Бате триеше припряно
лявото коляно.
Сашо здраво си охлузи
румените бузи,
а раздрана бе на Милка
новата престилка.
Но пострада клети Гого,
види се, най-много:
той загуби си калпака
и със глас заплака.
Сбрахме се пак — плахи, бледи,
с болки и повреди…
Но след малко се разсмяхме
и в шейната бяхме.
Карай! Да се наиграем,
па макар да знаем,
че след днешната пързалка
ще ядем тупалка!
край
