На днешната дата – 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ. През 1951 година този ден е обявен за официален празник на акушер-гинеколозите и на родилната помощ.
Денят у нас е известен и като Бабинден, един от най-големите празници в народния календар на българите, посветен на тези, които помагат на жените по време на раждане. Наричани са „баби“, а това, което са правели – „бабуване“. Цялата обредност, свързана с този ден е подчинена на почитта и уважението, които всички отдават към тези жени, който са помагали на родилките в миналото. Корените на празника са езически и водят началото си още от праславянско време, но традициите са се спазвали и през Възраждането. В днешно време Бабинден не носи традиционната обредна тежест като обичай, но продължава да се отбелязва в някои области от по-възрастните жени.
Една от най-широко разпространените традиции на Бабинден е наливането на изворна вода. На извора още преди изгрев слънце са отивали майките с малки деца, а в котлето в вода са потапяли китка здравец. С тази вода, сапун и нова кърпа те отивали при „бабата“, за да и полеят да измие ръцете си. Обредното поливане се е правело под плодно дръвче, на дръвника или на стълбите на дома й. Мокрите си ръце „бабата“ избърсвала в полите на присъстващите невести, за да са плодовити и да раждат лесно. Обикновено „бабата“ хвърляла вода с шепи нагоре към небето, подскачайки, с думите: „Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
Жените дарявали „бабите“ с ризи, чорапи, кърпи и сукно, които намятали на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, на които е помогнала да се родят червено и бяло конче със сребърна паричка и ги дарявала с чорапки и ризки. След това измивала лицето на детето с вода, тъй като поверието е, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
