„Не съм от майките, които непрекъснато пускат снимки на детски рисунки, сътворени с пръсти върху огромни платна, на сладки детски тоалети и принадлежности, и не на последно място на сладките муцунки на собствените ми деца в Instagram. Постовете ми в Pinterest не включват впечатляващо подредените и украсени чинии с изискана храна, нито перфектно избродирани възглавнички за бутиковия ми диван в хола.
Но често ме наляга чувство за вина заради всичко това, защото очевидно не се справям така, както трябва да се справя една съвременна и модерна майка.
Естествено, много бих се радвала, ако можех да покажа перфектно подредена и красива цветна градина, но ние живеем в панелен блок. Или идеални бисквити във формата на четирилистни детелини или поне в по-простичката форма на сърце, но какво да направя, като чисто и просто аз не обичам да меся и изобщо да се въртя в кухнята.
Та, аз не мога и един кактус да отгледам, а какво остава да принудя някоя изстрадала орхидея да цъфне повторно.
И тиквен фенер не мога да направя, без да изложа на риск от порязване поне три от десетте си пръста, да не говорим за изпълнението на сложна архитектурна задача каквато е направата на къщичка за птици.
Представете си – аз съм от онези майки, чиито усилия почти винаги завършват с въпроса „Къде сбърках?“
Но, повярвайте, не мисля, че с нещо съм ощетила децата си заради всичко изброено дотук!
Защото всеки ден играем на гоненица в парка, ядем сладолед, лепим стикери по стените в коридора и не пропускаме откриването на нито една нова и модерна детска площадка. И виждам щастие в очите на децата си, а това прави и мен щастлива.
Ще си призная и друго. Не съм от майките, които търчат непрекъснато по децата си. Не, че не искам, но нямам тази енергия. Не съм в състояние. По природа съм по-бавна, по-ленива, а в очите на някои изглеждам дори мързелива. Домошарка съм, обичам да стоя до обяд в меката си пижама и да не напускам зоната си на комфорт колкото е възможно по-дълго.
Да пиша дълги списъци със задачи за предстоящия ден не ми е било присъщо никога, а откакто имам две деца, да организирам семейното ежедневие, ме влече още по-малко. Защо ли? Защото смятам, че това стресира мен, а стресирана ли съм аз, децата ми също ще са стресирани. А аз не искам това!
Напрежението, което се създава, когато гоним някакъв план, не си заслужава крайния резултат и обикновено съсипва радостта от цялата работа.
Е, когато трябва да се слея с мнозинството, следващо парада на тази, според мен, безсмислена подредена активност, вероятно бих се справила без затруднения, но истината е, че децата ми стават нервни и раздразнителни, ако програмата им е твърде натоварена. След раздразнителността идва умората, стават разсеяни, чувствителни и обикновено в очите им съзирам една единствена молба, която звучи така: „Мамо, моля те, спри се, изключи се… И-З-К-Л-Ю-Ч-И-С-Е!“
С правилна мотивация от моя страна понякога и най-прозаичните занимания могат да се превърнат в завладяващи приключения, независимо дали децата ще яздят пони или ще скачат на въже. Да изядем по сладолед за тях е точно толкова вълнуващо, колкото да се качат на виенско колело. За мен като тяхна майка това е по-важно от всичко: Да бъдат деца! Да умеят да преживяват, да се вълнуват, да познават радостта от най-малките неща.
И тъй като децата ми приличат на мен, те също обичат от време на време да мързелуват. Може би затова, ако след следобедния сън им кажа, че ще гледаме любимото им филмче, вместо обещаното гости при братовчедите им, те се радват също както преди това са се радвали, че ще ходят на гости.
Сигурна съм, че децата, които ежедневно са във вихъра на всякакви приключения, са много щастливи. И те вероятно, също както своите родители, са свикнали ежедневието им да прилича на купон без край. Аз обаче не се чувствам виновна за това, че ежедневието на моите две момчета не е изпълнено с камбанен звън и фанфари. За нас е достатъчно вълнуващо да оберем ягодите в градината на баба или да нахраним малките й пилета. И това е чудото на споделената емоция, черешката на нашата неугледна, но много вкусна торта.
Дали съм добра майка?
Не знам…
Но откакто спрях да си поставям програма максимум и да вкарвам децата си в нея, съм много по-балансирана и спокойна. Разделих се завинаги с вината, че не правя с тях всичко онова, което правят другите родители и изведнъж се превърнах в свободен и щастлив човек. Позволих си да им давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то, без да се опитвам да се надскачам и да се правя на това, което не съм.
И сега се наслаждавам на времето с тях повече от когато и да било преди.
С момчетата ми се сближихме още повече, онова, което правим заедно ни създава спомени за цял живот, но всички знаем – най-важните моменти от живота ни са дребните случки, които изпълват времето ни заедно, без излишни емоции, напрежение и надпревара с несъществуващи конкуренти.
Това е което ще остане завинаги в спомените ни – радостта от малките моменти, които сме прекарали заедно с радост и усмивки.“
www.momtastic.com
