Майчинството и чувството за вина

Защо вината е почти неизбежна, когато се отнася до чувствата, които изпитваме към децата си? Ето какво е полезно да знаете и да опитате, за да я овладеете.

Можем да определим вината като чувство на силно съжаление смесено със свързаните с него страх и самообвинение.

Обичам ли повече едното си дете, в сравнение с другото? Не съм ли прекалено строга? Не съм ли твърде непостоянна? Защо ми е скучно да играя с децата?

Още хиляди подобни въпроси тревожат и угнетяват родителите, появявайки се в мислите им, особено в тези на майките.

Почти всяка майка на глас или дълбоко в себе си, си задава с огорчение въпроса „къде греша и какво да правя сега?” От къде идва това?

Това, безспорно е нормално. Първо, защото няма майка, нито човек, който да постъпва само и единствено правилно. Второ, защото задаването на въпроси е крачка към намирането на отговорите им. Трето, защото всеки от нас съзнателно и несъзнателно се ръководи от правилата, с които е възпитан.

Вината винаги идва отвън

Ние не се раждаме с нея, а я развиваме като специфичен резултат на възпитанието. Чувстваме се тъжни, нещастни и огорчени, когато нарушим вътрешните си норми. Норми, които ни помагат да се социализираме и пораснем, но нерядко спъват спонтанното и естественото ни движение.

От малки ни се четат приказки и ни се посочват примери как постъпва добрата майка, настояват и ние да сме „добри”. Факт е обаче, че „идеалната майка” е плод на интелекта, тя не е реален, жив човек. Тя не страда от недоспиване, не огладнява, не се преуморява, всички винаги я обичат и тя обича всички и е израз само на едната страна на монетата – пожелателна и красива като илюстрация от мила детска книжка. Този образ е и лишен от всичко, което ни плаши.
Но ние не сме герои от приказка и не сме измислени. Ние сме сложни, релефни, многопластови. Носим своето минало, живеем в реално настояще, кипящо от промени и разнообразни обстоятелства и създаваме живота си в реалността.

Както казва един прочут американски педиатър: „Родителството изважда наяве най-доброто и най-лошото от родителите”. Да си родител е комплексна роля и тя изисква от нас да използваме всичко, което имаме, за да се справяме. Несполуките са част от развитието.

Вината може да е спънка, която блокира опита.

Опитвайте, въпреки това. Ако изберем да останем дълго в позицията на съжалението (вината), след „неуспеха”, то ще ни остане по-малко време да се научим от преживяното и да опитаме по различен начин.

За да усетим конкретиката на вината, ви предлагам следния пример:

„Ето, детето на Таня е по-социално от моето. Тя го води го на курсове, а аз какво, нищо?”

В конкретната ситуация, смислено би било да се попитаме от какво според нас има нужда детето ни и ние. Разграничете кое е нужда на детето или пък е ваша или на партньора ви.

Бих казала, че сравнението с другите е здравословно занимание само до толкова, доколкото ни помага да изберем какво ни е нужно и как можем да го постигнем.

Изберете си цел. Вината, често е свързана с усещането, че нещо липсва.

Опитайте се да видите къде е празнината и да се погрижите за запълването й. Дали вие усещате, че имате нужда да дадете нещо ново на детето си? Дали се поддавате на напора на общите правила: „децата на тази възраст трябва да ходят на курсове…” или пък причината е друга?

Подложете правилата на критика и преценете, кое е важно за вас.

Не мислете само за „идеалният вариант”, но и за това от какво имате нужда вие лично. Ако смятате, че курсовете са нещо, което наистина ще удовлетвори някаква нужда на детето ви, то запитайте се каква е истинската причина да не го водите.

За всеки проблем има решение и възможен план за осъществяването му. Ако не можете да постигнете целта си сами, потърсете помощ.

Не забравяйте себе си. Понякога майката не успява да е пълноценна с детето си, защото в момента има голяма нужда да се погрижи за себе си.

Ако базисните нужди на майката – от общуване, физическа близост, утвърждаване, принадлежност и секс, не са задоволени в достатъчна степен, то тя не е спокойна и вниманието ѝ е отклонено в друга посока, различна от детето.

Естеството на отглеждането на деца е даване, затова е необходимо да се „нахраним”, за да успеем да „нахраним” и децата си.

Вината често се разгаря и след като сме получили упрек от друг човек.

Нерядко е трудно да „постъпваме правилно”, според околните.

Причината е, че всеки в семейството си има свои роли и е различен. При всяко положение детето има нужда от разнообразни примери и взаимоотношения, за да съзрява.

Чувството за вина, в следствие на упрек, може да е плод на желанието на майката да е перфектна. Може и да е резултат на това, че в думите им има частица истина, която тя дълбоко в себе си усеща. Потърсете вашия личен начин да внесете нужното в общуването с вашия малък човек.

Добре е да избягвате обобщенията, те просто не са истина.

Вие не сте една и съща по цял ден. „Аз съм по-мекушава/груба майка”, „Аз съм ужасна с детето” и т.н. Дори понякога тези изречения да са верни за вас, това е така само в част от времето. Поставате си реалистични цели: не да заличите поведенията, които не харесвате, а да ги ограничите или смекчите по желан от вас начин.

Не забравяйте да обръщате внимание, на отзвука от страна на детето ви. Как приема това, което му давате. Наблюдавайте го и го питайте. Когато то е спокойно и доволно, значи сте успели. Ако детето е неспокойно и недоволно, явно в момента, качеството или количеството на даденото от вас, не са били подходящите. Ако вината ви застигне, опитайте се освен с нея, да се занимаете и с това, което според вас е било неудачно и как бихте постъпила следващия път.

И нека не забравяме, че несполуките са част от естествения ход на нещата.

Автор: Полина Гиргинова
Сдружение „Вега”