Магарешката кожа (приказка от Шарл Перо)

magareshkata-koja

И все пак неделен ден, след като свършела работата си, тя имала право да си почине малко. Тогава се затваряла в своята стаичка, измивала се и удряла земята с магическата си пръчка. Веднага се появявал сандъкът и тя нареждала на масата си червила и помади. Приятно й било да се гизди пред голямото огледало ту с роклята си с цвета на времето, по-хубава от най-синьото небе, опасано със златни облаци, ту с роклята си с цвета на луната, ту с последната, — върху която блестял слънчевият огън. При все че подът бил съвсем малък, за да може да разпростре върху него разкошния си шлейф, тя обичала да се гледа — млада, румена и бяла, сто пъти по-изящна от всяко друго момиче. Това приятно задоволство й давало смелост да понася мъката си до другата неделя.

Но аз не ви казах, че в този чифлик отглеждали много птици за един богат и могъщ цар. Там имало северноафрикански кокошки, брези кокошчици, токачки, морски врани, патици, дропли и хиляди други птици и птиченца от различни породи, с които можело да се напълнят цели десет двора.

Като се връщал от лов, царският син често се отбивал там с приятелите си, за да си почине и се освежи. Веднъж, разхождайки се безцелно около постройките на чифлика, минал край една къщичка, вратата на която била здраво затворена. От любопитство и от нямане какво да прави той погледнал през ключалката, но изведнъж пребледнял от смайване и вълнение… Кое може да бъде това тъй богато облечено и блестящо младо момиче в това скромно жилище?

Разпитал хората от чифлика и те му казали, че това е една ратайкиня, наета за грубата работа, която наричали Магарешката кожа, понеже обикновено се покривала с магарешка кожа.

От този ден царският син изпаднал в такова тежко униние, че и царицата, неговата майка, напразно се опитвала да разбере мъката му. Отначало той отказвал да даде каквото и да е обяснение, но в бълнуванията си споменавал, че единственото нещо, което иска, е: Магарешката кожа да му умеси питка със собствените си ръце.

Веднага се разтичали и накарали младото момиче да задоволи прищявката на царския син. Девойката взела най-бяло брашно, сол, масло и съвсем пресни яйца, затворила се в стаята си, измила си ръцете до горе, лицето, облякла си дреха, извезана със сребро, и се заела усърдно да умеси питката.

Много честни и незлобиви хора ще ви кажат, че докато месела, понеже работела бързичко, един от скъпоценните й пръстени случайно паднал от пръста й в тестото.

Но други, които изглежда предугаждат края на приказката, уверяват, че тя нарочно била сложила пръстена в питката. И аз мисля като тях, защото когато принцът гледал през ключалката, тя положително го е забелязала.

Питката била умесена така сръчно и се сторила на горкия принц тъй хубава, че като гълтал лакомичко, без малко щял да глътне и пръстена. Но когато видял чудесния изумруд и особено малката дупчица на златната халка, сърцето му трепнало от радост. Той сложил пръстена под възглавницата си и болестта му се влошила още повече. Лекарите, като го виждали, че от ден на ден линее, разбрали, че е болен от любов. Царят и царицата, които много се тревожели от състоянието му, решили, че женитбата ще бъде единственият лек на болката му и обещали да му дадат за жена избраната от него девойка, пък която ще да е тя. Тогава младият принц извадил изпод възглавницата си скрития пръстен и заявил, че ще се ожени за онази девойка, която може да го сложи на пръста си.

Повикали придворните дами. Те всички мерили пръстена, но напразно. Някои от тях много се нажалили, като не могли да си турят пръстена. После дошъл редът на градските девойки, но и те нямали по-голям успех. Трябвало да повикат и девойките от народа — прислужници, готвачки, ратайкини, гъсарки, с една дума, ония моми, чиито зачервени или почернели ръце се надявали на щастливата си съдба не по-малко от нежните ръчички. Така дошли да мерят пръстена и дебелани, чиито груби като кървавици пръсти можели да влязат в пръстена толкова, колкото дебело морско въже в ушите на игла за бродиране.

Царедворците помислили, че вече всичко е изгубено, защото останала само горката Магарешка кожа в дъното на тъмната кухня. А простите хорица си мислели: „Какво щастие за нея, ако й е отредено да царува!“

Принцът обаче упорствувал:

— А защо не? Нека дойде и тя.

Царедворците почнали да се смеят и викат:

— На какво прилича това да викат да дойде тук в двореца тази мръсна маймуна?

Но когато видели, че изпод рошавата магарешка кожа се показва малка нежна ръка като изваяна от леко обагрена в розово слонова кост и че пръстенът става точно на малкия й пръст, царедворците и целият народ ахнали от изненада.

Веднага решили да я представят на царя, но тя поискала малко време, за да се нагласи, преди да се яви пред своя владетел и господар. Придворните се питали с подигравка: „Каква ли може да бъде премяната й?“

Ала след малко тя дошла и преминала през залите на двореца във великолепни дрехи. При минаването й всички се поклонили в чест на нейната красота, на хубавите й руси коси, преплетени с диаманти, на прекрасните й сини очи, пълни с гордо величие, които човек не можел да погледне, без да бъде пленен, и най-после — на нейната талия, тъй тънка и нежна, че можела да се обхване с две педи. Пред това лъчезарно създание всички други жени бледнеели.

Принцът изведнъж забравил болестта си. Тозчас определили деня на сватбеното тържество. Царят поканил съседните монарси. Те всички бързо пристигнали с блестящи екипажи. Станала нечувана среща на царе, дошли от всички краища на света кои с колесници, кои с коне, кои с големи слонове, кои на орли. Дошли дори и толкова черни и грозни царе, че малките деца се страхували от тях.

Царят, бащата на принцесата, след като благоразумно се отказал от своето искане, отишъл на сватбата и плакал от умиление, че е намерил милата си дъщеря, която мислел изгубена завинаги. Младият принц също бил доволен, понеже влизал в семейството на този могъщ монарх.

И кръстницата вълшебница пожелала непременно да присъствува на сватбата на своята кръщелница и от нея именно всички научили истината.