Лилия Йотова за майчинството, кариерата и семейните ценности

Лилия Йотова е един от водещите фотографи у нас, която е добре позната в светските и медийни среди. Освен талант зад обектива обаче Лили притежава и една друга много силна страна – тази в ролята й на майка. И ако все още има хора, които не вярват, че една жена може да се справи сама с отглеждането на двете си деца, да има успешна кариера, много приятели и да не спира да се усмихва, Лили е доказателството, че това е напълно възможно.

Лили, имаш двама страхотни сина и успешна кариера като фотограф. Каква е тайната?

Тайната е отдаване на 100 %. Това, което искаш, мечтаеш и желаеш, изисква да му се отдадеш напълно, за да получиш желания резултат. С всяко нещо е така, пробвайте! 🙂 Истината е, че това са две от най-важните неща в моя живот и аз съм им се посветила.

Смяташ ли, че жената трябва да избира между семейството и кариерата и съвместими ли са тези две неща?

Мисля, че времето, когато жената трябваше да избира между семейство и кариера, е отминало.

Истинската съвременна жена трябва да е едновременно и добра майка, и бизнесдама, и добра съпруга. Смятам, че трябва да си някъде в златната среда, защото не можеш да си много добър във всичко. Трябва да умееш да комбинираш и да можеш да степенуваш нещата по важност според времето и значението.

Ти се разви като фотограф, докато растяха и децата ти. Как минава един твой ден?

Моята детска мечта беше да стана фотограф. Е, така се стекоха обстоятелствата, че това не се случи веднага, въпреки че полагах усилия.

Моят ден е доста дълъг, а нощта – много кратка. Сутрин ставам рано. Не, че не обичам да спя, дори напротив, но има неща, които трябва да свърша и съм стигнала до извода, че утрото е най-подходящото време за това.

Ставам обикновено в 7 сутринта, правя си кафе, закуска на децата, слагам пералня, съдомиялна, оправям легла, прибирам дрехи, приготвям боклук за изхвърляне (това е задължение на децата), проверявам и изпращам мейли, готвя (не всеки ден), събуждам децата, отиват на училище, а аз на работа.

През деня снимам в редакцията или студиото, правим сесии за корици, снимки за интервюта, снимам пресконференции и т.н. Обикновено се прибирам много късно – към полунощ и сядам на компютъра, за да видя, оправя и изпратя снимките. Изморявам се много, но в момента това се е превърнало във въпрос на оцеляване – в днешно време е трудно човек да издържа сам 4 души (двете ми деца, майка ми и мен). Нямам нито финансов гръб, нито имам на кого да разчитам, така че, стискам зъби и продължавам да работя средно по 10-12 часа на ден.

Моята майка ми помага за децата – следи дали са си направили домашните, дали са вечеряли и ги слага да спят, ако аз се забавя. Тя е единственият човек, на когото мога да разчитам за тях, но в момента е в много лошо здравословно състояние и се стремя да не я натоварвам.

Как възприемат Боян и Сашко твоята работа, имат ли желание да те заместят зад обектива?

Децата харесват моята работа, струва им се лека и забавна. Но въпреки това, до момента не са показали желание да ме заместят зад обектива. На големият ми син мисля, че ще му прилегне добре тази професия, защото му се отдават приложните изкуства, има афинитет към тях, но понеже не проявява интерес, не го карам насила. За малкият още е рано да се каже, но той като че ли е за друга професия, клони към точните и аналитични науки.

Какво е водещо при теб във възпитанието и на какво най-много държиш?

Много държа на честността, искреността, доверието и уважението. Опитвам се да науча децата си да бъдат добри, да се държат с другите така, както очакват те да се държат с тях, да уважават по-възрастните, по-слабите, да помагат. Опитвам се да ги възпитавам в семейните ценности, както моите родители са ме възпитали. Искрено съжалявам, че днес ценностите изчезнаха и наоколо цари една слободия. Всеки си прави каквото си иска и не се съобразява с никого, няма страх от никого или респект към хора и институции.

Полагам всички усилия да ги образовам, да ги убедя, че книгата е прозорецът към света. Също да ги науча да държат на думата си, като истински мъже. И да са задружни, да се защитават един друг, защото са братя и трябва да са единни.

Мислиш ли, че жените, които отглеждат децата си отделно от бащата са изправени пред повече трудности и как това се отразява на децата?

Разбира се, че са изправени пред повече трудности. Те са едновременно и майка, и баща. Цялата тежест и отговорност по отглеждането и възпитанието на децата, както и по физическото оцеляване и прехранване, пада върху майката. Едно е, когато двама души се грижат за две деца, друго е когато един прави това. Тогава се научаваш, че всяка секунда е ценна, всеки лев е ценен и си пренареждаш приоритетите.

В днешно време май жените са силния пол – справят се с всичко сами, докато мъжете се отказват при най-малката срещната трудност, бягат от отговорност и лъжат. Егото им е голямо и не могат да го преборят и превъзмогнат. Не приемат, че има жени, които са по-успешни от тях, но не защото искат, а защото са положили повече усилия.

Раздялата на родителите със сигурност се отразява негативно върху децата. Каквито и опити да правиш, за да не чувстват децата липсата на втория родител, те не са достатъчни. Децата изграждат една защитна стена и поведение, защото живеят в страхове. Страх ги е, да не загубят и майка си, така както са загубили баща си, страх ги е да споделят, изпълват се с несигурност и съмнения.

(продължава на следващата страница)