1. Не използвайте децата си, за да се справите с безпокойството или срама. Естествено никой не може да изкорени безпокойството и срама, които изпитвате заради постъпките на децата си изцяло, но това съвсем не означава, че човек трябва да се опитва постоянно са се контролира и коригира. Важно е, да се справяме с чувствата си. Аз се справям с тях.
2. Не притискайте децата си и не ги насилвайте по отношение на развитието им. Всяко дете има свой собствен ритъм и темп на развитие. Не е нужно да го сравнявате с връстниците му, както не е нужно и да следвате някакви писани правила, норми и стандарти за развитие.
3. Не се опитвайте да влияете на чувствата на децата си. Напълно погрешно е децата да бъдат принуждавани да не се ядосват, да не плачат, да не ги е страх. По-важно е родителите да са готови да се доверят на чувствата на децата си и да ги подкрепят във всяка една ситуация, която ги тревожи и вълнува.
4. Не се опитвайте да натрапвате своите идеи на децата си за това какво да правят или да не правят. Дори да ви се струва, че детето ви е отегчено и че бездейства, не се опитвайте да му налагате своите идеи или да избирате вместо него. Мъдрите родители знаят, че е по-добре по-често да запазят за себе си мнението и съветите си.
5. Не се страхувайте, че ще загубите доверието им, ако понякога сте „лоша“ майка. Понякога децата могат да са недоволни от родителите си, да са им обидени и дори ядосани, достатъчно да имате силата да признаете, че сте сгрешили, да се пречупите и да се извините.
6. Не се опитвайте да сте съвършени и безпогрешни. Прекарвайте с децата си толкова време, колкото искате и колкото можете. Ако не ви се играе с децата, не се насилвайте да го правите. Ако нямате възможността да ги изслушате в даден момент, просто не ги изслушвайте. Отстрани това изглежда доста егоистично, но в действителност е белег, че ще отделите на децата си качествено време в следващия възможен момент, вместо да „претупвате“ нещата. Не е важно количеството време, което отделяме на децата си, а качеството на заниманията, с които го запълваме.
7. Не се страхувайте да казвате „не“, да забранявате, да отказвате. Ако го правите, това не ви прави „лоша майка“ и няма защо да се страхувате, че ако използвате откази и забрани, в очите на детето вие ще сте лоша. Няма причина да се страхувате от чувствата на децата си.
8. Не се поддавайте на чуждо влияние и не следвайте чужди модели за майчинството. Прекаляването с четене на книги и статии за родителството може единствено да ви отрови от чувство за вина и срам.
9. Не се опитвайте да знаете всичко за децата си, нито да навлизате твърде дълбоко в личното им пространство и взаимоотношения с другите. Не се опитвайте да четете дневниците и кореспонденциите на по-големите деца, нито да ги следвате в социалните мрежи, за да научавате с какво са заети мозъците им. По-полезно е да изградите такива взаимоотношения, които ще позволят на децата да се свържат открито и трайно с вас, както и да знаят, че могат да разчитат на вас във всеки един момент, могат да ви се доверят и да ви споделят всичко, което ги вълнува.
10. Не превръщайте децата си в смисъл на собствения си живот. Майчинството съвсем не е единствената роля на жените в днешно време. Също така е много важно да не търсите как да направите живота на децата си по-добър от този, които вие сте имали като деца.
Екатерина Бойдек
sobiratelzvezd.ru
