Кога любовта към децата ни се превръща в бреме за тях

Любовта наранява

Прекомерната майчина любов е в някаква степен и на чисто майчински егоизъм, който може да породи у детето чувство за неудовлетвореност, но и свръхамбиция да се докаже, което също може да е пагубно за характера му.

Много често родителите допускат същите грешки каквито са допускали техните родители и несъзнателно ги мултиплицират, предавайки този вреден опит на децата си. Понякога се получава и така, че опитвайки се да „спестим“ нашите несполучливи опити на децата си и да ги предпазим от грешки, ние ги лишаваме от възможността да придобият собствен опит, от който да се научат сами.

Нежеланието да ги пуснем, да им дадем свобода

Любовта към децата често не ни позволява да приемем, че децата са вече големи хора и че моментът, в който трябва да пуснем ръката им е дошъл. Ако не го направил обаче децата ни никога няма да могат да изградят личния си живот, да пораснат и да мислят и действат като възрастни. Това проявление на родителската любов може да попречи на един млад човек да създаде успешно семейство.

Добре е да помним, че децата ни трябва сами да изграждат собствения си живот, а често съзнателно или несъзнателно ние им пречим да го сторят, вярвайки, че с любовта си им помагаме, а не ги заробваме.

Ненужните ограничения и забрани

Родителите, особено майките се тревожат за всичко, страхуват се от всяка ситуация, която може да подложи на риск детето им. В тази връзка много често ние забраняваме на детето си да прави едно или друго, налага ме му ограничения, които буквално го затварят в златна клетка.
Такива забрани и такова отношение могат да попречат на детето да се реализира, да разбере себе си и да осъзнае действителността, в която му се налага да живее, а това може да е пагубно.

Важно е да не се опитваме да налагаме на децата собствените си схващания, разбирания и мироглед и да оставим децата да възприемат света със собствените си очи и ум. Когато обаче се налага поставянето на някакви ограничения и забрани, те трябва да са ясни и категорично, с условието, че са ненарушими. Обяснения от типа: „Не може, защото така съм казал!“ или „Не го прави, защото ще стане лошо!“ са неубедителни и само ви конфронтират излишно с вашето дете.

Родителските амбиции

Родителите често се опитват да осъществят своите собствени амбиции и мечти чрез децата си. Всеки родител е готов да инвестира време и средства, за развитие на неговите таланти, за добро образование и израстването му като добър и честен човек, но в този стремеж често ние не забелязваме как претоварваме децата си с прекалено много отговорности, които те дори не са пожелали. Често в графиците на децата липсва време за игра навън или за спорт и туризъм. Именно затова още в първите години на тийнейджърството много деца „възстават“, обявявайки срещу досегашните родителски порядки. Прекомерната натовареност води до „прегаряне“ на интересите, а това до спад в постиженията и личните стремежи.
Това „прегаряне“ може да има и соматични прояви. В такива случаи е препоръчително родителите да потърсят мнението на психотерапевт.

Ясно е, че ние всички обожаваме и силно обичаме нашите деца и няма родител, които би искал съзнателно да попречи на детето си, но по-добре ще е ако успяваме да разберем нуждите на нашите наследници, за да можем да ги подкрепим и да им помогнем, когато те наистина имат нужда от това.

Да ги обичаме без да ги задушаваме и без да им натрапваме нашите разбирания и чувства да им предадем опита, мъдростта и силата си. За децата е важно да са щастливи и здрави, а за да растат такива е нужно да имаме взаимна връзка и обич. А когато настъпи моментът за пуснем ръката им, да го напривимм без страх, че ги губим, а с чувството, че сме създали уверени, силни и успешни млади хора.

Именно тогава родителската любов ще е това, което трябва да бъде, без излишни очаквания, драми и разочарования.

Превод и адаптация от: ihappymama.ru