Кога любовта към децата ни се превръща в бреме за тях

Кога и как “прекомерната любов” може да навреди на детето?

Вероятно този въпрос ще се стори на мнозина краен и дори неприемлив, но повярвайте – зле дозираната любов към децата ни може повече да навреди, отколкото да им помогне.

Разбира се, всяко съзнателно живо същество има чувства и подхранването на положителните изисква специално внимание. Родителската обич обаче много лесно може да се превърне в разрушителна стихия, която да донесе на крехката детска психика много болка и страдание.

Ето в кои основни случаи „прекомерната родителска любов“ може да навреди, вместо да помогне:

Нарушаване на ценностната система

Все по-често психолозите се сблъскват с трудности в общуването между родители и деца, а тревожната тенденция засяга в много от случаите най-вече майки. Фразата: “Аз живея в името на детето ми”, или “Важно е детето ми да е добре, всичко друго е на заден план!”

Подобно отношение, разбира се е много хубаво, то означава, че съвременните майки, въпреки прекомерната си ангажираност и професионални ангажименти, намират време да мислят, да се грижат и да обичат безрезервно децата си, но в този случай те напълно забравят, че така нарушават нещо много важно – ценностната система на собственото си дете, както и своята собствена. В тази ценностна система основни елементи са именно семейството, родителите, приятелите, но често се пропуска, че на първо място за всеки човек в центъра на малката вселена, наречена „моята личност“ е нужно на първо място да се постави собственото „аз“.

При жените обикновено ценностната система се променя след раждането и често за тях фразата: „Какво може да бъде по-важно от детето ми?“ звучи съвсем в реда на нещата. Но ако си дадем сметка как детето се е появило в живота ни, то бихме осъзнали, че то не би имало шанс да дойде на този свят и в живота ни, ако не съществуваше партньорът ни.

Децата са резултатът от любовта на двама души и този факт не бива да се забравя или пренебрегва от никого.

Липса на лично пространство

Единствено любовта, която се е родила и съществува в свободното лично пространство на всеки може да се развива, да дава плодове и да е повод за щастие. Родителите не бива да се фокусират единствено върху грижите за образованието, изхранването и ежедневните битови нужди на детето, по-важно за децата е да виждат непрекъснато хармонията в отношенията между родителите, което и главното условие за изграждането на достатъчно свободно и богато лично пространство.

Децата са зависими от родителите си, но ако не не получават тази свобода, силната родителска любов може да се превърне в разрушителна стихия. В това число от съществено значение са и отношенията между самите родители – когато те имат хармонични и приятелски отношения в дух на доверие, свобода и съпричастност, детето ще расте спокойно и уравновесено. В другия случай, макар да смятате, че правите всичко за детето си, то ще расте несигурно и подтиснато.

Когато една жена, една майка постови в центъра на своето битие детето си, тя го лишава от собствената му енергия. Това може да навреди и на отношенията на детето в по-късен етап с неговите приятели и партньори в живота, да доведе да някои трудности в реализирането му на съзнателно личност, а това са предпоставки за проблеми в семейството.

Прекомерна привързаност

Майчинството е много важна част от женската природа, но то не е всичко! Между майката и детето се създава особено силна привързаност от самото зачеване и съвсем естествено обичта е ключът към силната връзка между майката и детето. Но ако тази привързаност нарушава всички други аспекти на семейството – нищо добро няма да се случи. Силната привързаност към майката лишава детето от собствения му живот, а нея самата от пълноценен живота с партньора. Не е изключено у майката да се прояви силно чувство за собственост, което ще й попречи да прецени реално своите собствени нужди, което ще изкриви нейните представи за реалността, така че няма да е наясно с това, което е наистина необходимо за детето. В тази ситуация майката изцяло диктуват правилата, като се фокусира единствено върху собствените си чувства. Така че, всяка майка е нормално да обича детето си и да му дава ежедневно любовта си, но трябва да знае къде е границата, която да не прекрачва, за са не пречи на детето си да се развива.