Във времена, в които все по-голяма рядкост е жената да роди преди 30 и изобщо да се реши да роди, решението за второ дете си е истинско предизвикателство. За много семейства това е въпрос не само на финансови възможности, но и на огромна отговорност, която не всички са готови да понесат.
Как да разберем дали е дошъл моментът?
Най-важното е и двамата с партньора ви да искате или най-малкото – да обмисляте подобно решение. Финансовият аспект също не е за пренебрегване и дори е водещ за семейства, които искат да имат второ дете, но не могат да се справят с разходите, които неминуемо съпътстват раждането на едно бебе.
Някои родители започват да обмислят тази крачка, когато първото дете е навършило поне 5 години, за да е по-голямо и грижата за новороденото да е по-лесна. За други разликата от година-две е напълно достатъчна и виждат малката разлика като предимство и възможност децата да играят и да се забавляват заедно.
Според американско изследване към Wellesley Center, провеждано в рамките на 5 години сред 86 семейства, не може да се направи някакъв извод относно това каква е най-добрата разлика между първото и второ дете и в психологически аспект няма особености в развитието и адаптивността на децата, при които има 2 или 7 години разлика.
Едно, две или три?
В своята статия „Децата и грижата за тях” психологът Даниел Смит подчертава, че най-добрата среда за развитието на децата в емоционален и психологически аспект, е семейството с три деца. Според него децата, които растат с повече от едно братче или сестриче, се научават да споделят, без да се конкурират (както е при семействата с две деца). Според Смит, детето, което расте само, е по-склонно да проявява силно изразен индивидуализъм и по-трудно свиква да се съобразява с нуждите на околните. За България обаче семействата с три и повече деца са истинска рядкост – едва 4 %.
Въпросите, съмненията и колебанията
И ако въпросът за първото дете почти не стои на дневен ред при една двойка, която има здрави и затвърдени отношения, то този за второто дете си е истински повод за дилема при повечето родители. Ето някои от най-честите аргументи на родителите „за” и „против”.
Защо искаме второ дете?
За да има първото дете братче или сестриче, с когото да общува
Защото искаме да преживеем още веднъж тази прекрасна емоция
Защото можем да си го позволим
Защото имаме момиче, а искаме момче (или обратното)
Защо не искаме второ дете?
Защото не можем да си го позволим
Защото вече сме на доста зряла възраст и не ни е време за бебета
Защото кариерата и работата са приоритет
Защото не смятаме, че ще се справим с 2 деца
Има и още куп други въпроси, които тревожат съвременните родители и най-вече майките, като например:
Ами ако се окаже, че ще имам близнаци?
Ами ако първото дете ревнува или се чувства пренебрегнато?
А ще мога ли да обичам второто дете, както първото?
Как ли ще изглеждам след още една бременност?
Вече имаме момиче, а толкова искаме момче. Ами ако пак е момиче? Ще се разочаровам ли?
Да, списъкът е безкраен. За повечето семейства обаче тези тревоги изчезват, когато новият член на семейството се появи на бял свят и стане част от живота им. Важното е да сте наясно, както с желанията си, така и със страховете си, и да предприемете крачката, наречена „Второ дете” с много любов и отговорност.
Автор: „Първите седем”
Прочетете още:
Другата страна на родителството – за грешките, илюзиите и угризенията
За щастието от това да имаш второ дете
Да си майка на момче: снимки, показващи силната връзка между майките и
