Започнаха коледните пости. Те са вторите по продължителност пости след Великия пост (постът около Великден). На Коледни заговезни, 14 ноември, за последен път се блажи. Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница (голямата е всъщност Великденският пост). Продължава 40 дни и приключва с трапезата на Бъдни вечер, на която за последен път трябва да присъстват само безмесни и безмлечни ястия. Следващият ден – 25 декември, е Рождество Христово и край на 40-дневните пости.
Ако повече от месец без месо и мляко ви се вижда непосилна задача, има вариант и за вас – можете да постите само първата и последната седмица от тези 40 дни. Важното е да направите опит да се пречистите поне за известно време.
Не е разрешено да се ядат месо и всички животински продукти – яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара, животинска мазнина. Алкохолът, разбира се, също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден в умерени количества, без да се прекалява, с изключение на сряда и петък. Виното, и то червеното, е единственият вид алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.
Календар на разрешените храни по дни:
15 – 22 ноември – само растителна храна с олио
23 – 29 ноември – разрешава се риба
30 ноември – 6 декември – разрешава се риба (Андреев ден – Никулден)
13 декември – разрешава се риба
14 -19 декември – разрешава се риба
20- 24 декември – само растителна храна с олио (Игнажден – Бъдни вечер)
25 декември – край на постите
Постите обаче, освен че прочистват организма, крият и някои рискове за определени възрастови групи – малките деца, бременните, кърмещите жени и възрастните хора в никакъв случай не бива да постят. За тях православната църква прави изключение – допускат се млечни продукти, но не и месо. Както знаете, лишаването от млечни продукти и месо, особено при децата, е много противопоказно. Рискуваме да изключим от детското меню жизненоважни протеини и белтъчини, които трудно могат да се компенсират само с ядки и бобови култури. Затова не подлагайте детето си на строги пости.
Ограниченията в хранителния режим не са единственият компонент на постите. Желаещите да постят трябва да се лишат и от интимни отношения, да се смирят, да се държат умерено, да се въздържат от лоши думи, както и от лоши помисли и шумни забавления. Така усъвършенстваме духа си и се пречистваме и нравствено.
Друг интересен въпрос, който повдигат актуалните сега пости, е правото на личен избор. Редно е всеки сам да прецени намира ли смисъл в постенето – не само физически, но и духовен. Постенето не бива да е мода, а най-вече лично осъзнат акт на духовно и морално обновяване. Затова, ако имате колебания или се възприемате като недостатъчно вярващи, помислете добре преди да подложите духа и тялото си на това изпитание.
Какво можем да хапваме?
Боб, леща, ориз (бял и кафяв), булгур, нахут, жито, всякакъв вид кълнове, пълнозърнести продукти, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове. Ядките и семената са много важни, защото са богати на белтъчини и енергия – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено, слънчогледово, ленено семе. Сусамовият тахан и фъстъченото масло също са много полезни.
Не забравяйте плодовете и зеленчуците, те ще ви донесат ценни витамини и минерали.
