Един ден един много богат човек завел сина си на екскурзия с единствената цел – да му покаже какво означава да си беден и как е да живееш без пари. Така двамата попаднали за няколко дни във фермата на едно много бедно семейство.
След като се завърнали у дома, бащата попитал сина си дали пътуването и престоят при тези хора са му харесали.
Момчето отговорило положително.
„Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“ – попитал мъжа.
„О, да!“ – отговорило момчето.
„Сине, какво научи от нашето пътуване?“ – попитал бащата.
Синът отговорил: „Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн в средата на градината, а те имат рекичка, която няма край. В нашата градина нощем светят фенери, а в техния двор звездите ярко блестят по цели нощи. Ние имаме тераса към предния двор, а те имат цялото пространство, чак до хоризонта. Ние имаме един парцел земя, на която живеем, и те имат безкрайни полета, които не могат да обхванат с един поглед. Ние купуваме храна, а те си я отглеждат сами. Ние имаме високи стени около къщата ни, за да се чувстваме защитени, а те имат съседи, с които са приятели. „
Бащата на момчето останал вцепенен. Тогава синът му добавил: „Татко, аз мисля, че не те, а ние сме истински бедните.“
Хората често забравят, че не е важно какво и колко имат и не е нужно да се съсредоточават единствено върху трупането на материални блага. Често за едни евтино е онова, което за други то е безценно. Всичко зависи от гледната точка и от това по какъв начин гледаме и възприемаме света около нас.
Със своята непринуденост и вродена искреност децата ни припомнят най-важните истини за живота, които са по-важни от всичко друго и които ние, възрастните, така лесно забравяме.
Източник: adme.ru
