Ако сте били в Чехия и сте имали възможността да се поразходите из някой местен парк без да бързате, със сигурност сте забелязали това, което ни споделя Анастасия Рубцова от misstits.co.
Ние имахме наскоро път натам и подкрепяме напълно нейния текст, като го допълваме и с нашите впечатления.
Първото нещо, което ни направи впечатление е това, че момчетата, дори тези, които се тресат от пубертета, а и по-големите, които вече заявяват своята самостоятелност, имат огромен респект и уважение към своите бащи. Вероятно именно в това се корени търпението на всяко следващо поколение бащи към собствените им деца.
Ако се вгледате в чешките татковци, без съмнение ще изпитате някакво особено почитание. Повечето от тях се държат с наследниците си така, сякаш са грижовните им майки, само че късите им шорти и фланелки без ръкави показват добре формените мускули по атлетичните им тела. Тези мъже наистина са истинска културна забележителност на Чехия. Можете да ги срещнете навсякъде по паркове и градинки и по спортните площадки. Някои бутат колички, други търпеливо водят току-що проходили маляци за ръчичка, а трети се разхождат под дебелите сенки със заспал в слинга бебок и биричка в ръка. Но при нужда, незабележимо ще извадят шишето с вода, бурканчето с пюре или ще сменят пелената. И това, без някъде да забележите женско присъствие, което да напътства и съветва. Да, точно така, майките са някъде другаде! И това не предизвиква отегчение, раздразнение или досада в тези мъже. Напротив, лицата им излъчват спокойствие, увереност и истинско щастие.
Чешките татковци не страдат от това, че им се налага да се грижат за децата си. Понякога го правят за едно, за две, а често могат да се видят и татковци с три деца. И това е нещо съвсем обичайно – карирано одеяло, сандвичи, играчки, кърпички и пелени на поляната в парка – също като пикник, но не задължително и не само в неделя.
Чешките бащи не се притесняват да показват чувствата си, да прегръщат и приласкават децата си, да ги целунат на прага на детската градина или училище и да им кажат: „Прекрасен ден! Обичам те!“. В отговор получават много от тази същата искрена обич и признателност, събрана в изрази като: „ Аз теб повече, тате!“
Може да ви се стори нереална тази картинка или пък, че ако ги посегнете и ги докоснете, ще се изпарят!
Но има такива бащи и чешките са едни от тях.
Друга случка затвърждава убеждението, че тези мъже наистина съществуват, макар да продължаваме да мислим, че е само в някаква паралелна реалност. Докато чакат реда си в поликлиниката, таткото люлее на ръце безутешно плачещото новородено, докато седналата наблизо мама чати по телефона. Тук малко се напрягаме, защото всеки миг очакваме тази мъж да „изпуши“ и да се разкрещи на жена си, че не прави нищо, за да успокои бебето, но това не се случва. Той нежно гледа бебока, сваля му чорапките и го целува по петичките! След това унесени продължават своя танц. Подава шишето с вода на детето, а след още малко време плачът постепенно затихва … Няма шъткане, няма упреци към мама, няма „Я, дай на мен, че нищо не вършиш като хората!“
А какво ще си помислите за следната картинка: Млад татко в близкото кафене, с бебе и куче. Всичко е толкова идилично и излъчва единствено спокойствие и хармония. Таткото храни бебето, бебето кучето, а кучето облизва и двамата в знак на благодарност, докато таткото пийва… биричка, естествено!
Или пък таткото, до когото седяхме близо час и половина. Представете си, час и половина! Време, през което той не отвори нито веднъж телефона си, не повиши тон, не се намръщи, не си погледна нетърпеливо часовника. Междувременно му се наложи да смени пелената, да отвори около петнайсетина пъти кутийка с храна и да подаде на хлапето късчета храна, но по-интересно беше това, че му помогна незнайно колко пъти да се изкачи и да слезе по близките стъпала. Този мъж правеше всичко това с рутината и лекотата на професионален детегледач!
Е, как да премълчим такива впечатления! Пък и да си признаем, преосмислихме гледната си точка относно младите татковци. Тези, за които ви разказваме, ни се сториха нереални, извънземни направо! А колко са секси!!!
Само като си помислим, тези мъже със сигурност имат половинки и те са някъде другаде в тези моменти. Те са свободни да оползотворят това време с някакво друго занимание, да си починат, да се видят с приятелки, да отидат на козметик, да потренират или просто да си почетат на спокойствие, докато си взимат вана у дома.
Не успяхме да разберем къде и как се раждат и отглеждат тези чешки татковци, но искрено завидяхме на чешките мами!
Подозираме обаче, че рецептата е много простичка. Те се раждат и грижливо се отглеждат от търпеливи и уверени родители. Без насаждане на излишни страхове, амбиции, спорове и унижения. И, със сигурност, без погрешния постулат: „Как така ще сменяш пелени, ти си мъж!“
Чешките бащи обичат да спортуват, да се забавляват и очевидно не са пристрастени към живот, заключен само в мъжките компании, бирариите и социалните мрежи, и определено са почитатели на живота без драми. Повечето от тях са имали щастливо детство, изпълнено с бащина грижа, подкрепа и разбиране и затова без никакви затруднения са готови да дадат същите неща и на своите потомци.
Разбира се, далеч сме от мисълта да абсолютизираме видяното и прочетеното, най-малкото, защото сме виждали и у нас такива екземпляри, но те все още са единици. За да ги срещаме по-често, ще трябва да минат години, време, нужно да се смени начина на възприемане на света и живота и начина на мислене изобщо. При това не само това на мъжете, но и това на половинките им, без които все пак живота няма как да продължи.
Пожелаваме си ги сега, но повече на нашите собствени дъщери, които вярваме, имат шансове да отглеждат един ден децата си с повече търпение, уважение, толерантност, разбиране и обич, и с татковци като тези.
