Много неща са написани за Гауди, за неговия принос към облика на каталунската култура, за отпечатъка му върху световната архитектура, за погледа на гения върху начина, по който може да бъде материализирано пространството.
Той е бил силно привързан към природата и смятал, че връзката с Бог е най-силна именно там – ето защо колоните, които поддържат покрива на неговото най-велико творение – Саграда фамилия – наподобяват разклонени стволове на дървета. Гауди е искал хората да се чувстват като в гора, за да усетят силно връзката си с Бог. Надали е възможно да се опише колко различен е живота на един гений, един силно вярващ човек, отдаден на Бог, на Земята и на своя поглед над пространството. Но ние ще се опитаме – с няколко интересни факта за живота му:
1. Като дете, Гауди е бил доста болнав и затова още като младеж, става вегетарианец – по препоръка на лекаря си – за да облекчи тежкия ревматизъм, който го измъчвал.
2. Елис Роджент, директорът на архитектурното училище, което Гауди завършва веднъж казал на младия Антони: „ Дали сме академична степен на човек, който е или тотално луд, или е гений. Времето ще покаже.“
3. Антони Гауди не обичал да рисува скици на сградите, които проектирал. Вместо това, той изработвал триизмерни модели. Създал е такъв и на Саграда фамилия – умален модел на катедралата, от камък, носещ всички малки детайли от конструкцията, символите и фасадата… всичко. Гауди е знаел, че няма да доживее построяването на най-големия си проект, затова е оставил много подробен модел на Саграда фамилия, който да служи на бъдещите архитекти да продължат делото му. По време на Гражданската война в Испания, бомбардировките разрушили ателието, където се съхранявал модела на Саграда фамилия, а остатъците от каменния модел били открити на километри наоколо, превърнати в хиляди каменни парчета, които все още се преподреждат, за да се възстанови оригинала и да се ползва като помощ при завършването на катедралата.
4. Прякорът на Антони Гауди бил Божия архитект, заради символиката на сградите му и християнските знаци, които той вграждал във всяко свое творение. Той е ревностен християнин, отдал живота си и работата си на любовта си към Бог.
5. Първоначално никой не залагал много надежди на Гауди – по-скоро го мислели за луд. Затова и първият проект, който получил, бил този за лампи на площада Plaza Real в Барселона. Те все още са там. Като цяло, властите се опитвали да осуетят почти всичките му архитектурни начинания, защото смятали, че са неуместни. Слава Богу, не са успели.
6. Той никога не се е женил през живота си. Работата, проектите, идеите му – те са обхващали цялото му съзнание.
7. Съвременниците му са го смятали за смахнат. Включително Пикасо и Джордж Оруел, които живеели в Барселона по това време. Относно проекта му на Саграда фамилия, Оруел казвал, че това е най-отвратителната сграда в цял свят.
Casa Calvet, снимка: Wikipedia
8. Въпреки всичко, Гауди печели награда за сграда на годината – за построяването на Casa Calvet, за която той казвал, че била доста обикновена.
9. Най-голямото му вдъхновение, била Майката Природа, от която черпел идеи за сградите си. Той постоянно наблюдавал природните процеси и архитектура по време на дълги разходки извън града.
10. 7 от неговите творения са обявени за Световно културно наследство от ЮНЕСКО в преиода между 1984 г. и 2005 г.
11. Неговото най-велико творение, Саграда фамилия все още е незавършено. Гауди започва работа по строежа й през 1883 г. и отдава остатъка на живота си на нея. Работата по довършването й в момента се базира на откритите и възстановени модели, които той оставя. Архитектите, които работят по нея, са посветили живота си на Саграда фамилия, точно както е направил и Гауди навремето. Някои от тях са дали повече години от живота си на катедралата, отколкото автора й. Според различни мнения на хората, които работят за построяването й, Саграда фамилия трябва да бъде завършена или до 2017 г. или до 2026 г.
12. Гауди вярвал в идеята за използването на стари материали – с еднa дума в рециклирането. Затова използвал счупени теракотени плочи за декорацията на Park Guell.
13. Гауди умира на 10 юни 1926 г., след като е блъснат от трамвай. Помислили го за просяк, заради окъсаните и прашни дрехи, които носел и никое такси не искало да го качи и да му помогне. Отвели го в болницата за бедни, където той смятал, че трябва да бъде лекуван. Антони Гауди умира три дни по-късно. Той е на 73 години, а най-великото творение на живота му е в началото на своето построяване.
