13 въпроса към авторката на наръчника Соня Тодорова и нейните 13 свежи и артистични отговора
Първите7: Коя е Соня Тодорова и какво повече от това, което всички вече знаят за теб от твоята биография, можеш ли да ни разкажеш за себе си?
Соня Тодорова: Сега съм на почти 36 години, през които са се случили доволно количество случки. Освен това много обичам да разправям разни истории, т.е. ако седна да разказвам за себе си, рискът да ви досадя е сериозен. Но ето нещо извън официалната ми биография, което малко хора знаят – така и не се научих да намигам. Но пък мога да правя „мост” от изправено положение и да управлявам малък електрокар.
Първите7: Какво дете беше ти? Къде отрасна?
С.Т.: Детството ми премина в Долен Лозенец – по улиците, дворовете и клоните на дърветата му. По мое време кварталът приличаше почти на село. Забавлявахме се страшно, имахме си тайфа и всичко, играехме на стражари и апаши, дразнехме собствениците на черешови и вишневи дървета, ловяхме гълъби по покривите, учехме ги да излитат от ръцете ни и да кацат обратно на тях, изобщо сега като го казвам, имам чувството, че съм го сънувала. Имах съвършено детство и бях съвършеното дете – пълен отличник и страхотен бандит.
Първите7: Защо един дипломиран инженер-геодезист пише книга, която няма нищо общо с геодезията?
С.Т.: Аз и за геодезията съм писала, но това едва ли е интересно за повечето хора. Всъщност висшата геодезия, която е моята специалност, се занимава със сателити, движение на тектонските плочи, квазари и пулсари, звезди и орбити и е нещо безкрайно вълнуващо, само дето няма много общо с нормалното човешко ежедневие. Или поне на пръв поглед няма.
Първите7: Всъщност наистина ли Наръчника няма нищо общо с геодезията?
С.Т.: Знам ли. Може пък и да има нещо общо – навикът да се вглеждам в най-дребните неща и да се опитвам да ги наместя в голямата всеобща схема вероятно идва от там.
Първите7: Геодезията е мъжка специалност, но има ли моменти, в които ти се иска да загърбиш майчинството и да се върнеш към теодолита?
С.Т.: Аз не съм много женска жена и не смятам майчинството за някакъв вид призвание. По скоро съм склонна да говоря за родителство и да настоявам, че майчинството и бащинството са еднакво важни. За щастие, мъжът ми напълно споделя това виждане, иначе съм за никъде. Колкото до геодезията – тя е професия като всяка друга и също не би трябвало да бъде разглеждана като мъжка или женска. Теодолитът не е чак толкова тежък, спокойно може да го носи и жена. Но както и да е, за сега геодезията е оставена да си почива, в търсене съм на нещо ново.
Първите7: Ясла, градина или у дома? И ако отговорът е „У дома“, докога?
С.Т.: От както и двете ми деца ходят на детска градина (малкото тръгна преди около два месеца) съм нов човек! Бях забравила какво е да минат часове, без някой да ти иска вода, храна, отговори на въпроси, пак вода, други въпроси, ябълка, круша, да спи, да не спи, още малко вода… Шегата на страна, смятам че за едно дете е оптимално да бъде отглеждано вкъщи поне до втората му година, да не кажа и до третата. И да, знам, че е трудно.
Статията продължава на следващата страница…
