За много родители среднощното топуркане на босите крачета предизвиква паника, но и досада. Обикновено резултатът е поредна нощ на борба за пространство върху семейното легло, независимо колко е голямо, ритане, дърпане на завивки, приказки, молби, а резултатът обикновено е половинката ви да си нарами завивките и да се изнесе на дивана в хола.
Повечето родители с охота са готови да приемат всякакви съвети за отказване на малкото дете от този навик, защото среднощното бродене между стаите и леглата води до хронично недоспиване за всички.
Разбира се, отказването на детето от този навик не бива да е придружен с насилствени и принудителни мерки, защото тогава към безсънието ще се насложи и нашето чувство за вина, което няма да е от полза за никого.
И така, как да успеем в борбата по наместването на детето в неговото легло и в неговата стая, ако има такава, без стрес и излишни драми?
На първо място психолозите съветват да поговорим с детето и да му обясним за какво точно става дума, то да си обясни нашето решение по естествен начин и да го приеме. Защото, ако просто му съобщим, че от днес то ще спи само в съседната стая, най-вероятно ще остане с чувството, че го наказваме с отлъчване и изолация.
Преместването на детето от семейната стая в детската е редно да стане постепенно, така че то да има време да осъзнае промените, които предстоят. Детето трябва да повярва, че тази промяна ще е от полза и за него, че ще има своя собствена територия, на която да играе и да си почива, че ще има пространство, с което да разполага, според нуждите и желанията си. Обясненията трябва да са съобразени с възрастта на детето.
Процесът трябва да следва стъпка по стъпка, в никакъв случай не тази промяна не бива да се прави „от раз“, защото ефектът може да е дори обратен. Детето трябва да знае, че първоначално може да се върне при родителите си, да бъде гушкано и успокоено при нужда, но че вече има своя стая и свое хубаво и единствено по вида си легло.
Когато пристъпим към отделянето на детето, вечер преди сън е добре преди то да заспи да останем при него, да му прочетем приказка, да му изпеем приспивна песничка, така че то да се отпусне и да заспи спокойно. Ако е нужно дори можем да полегнем до него в първите вечери или да останем за цялата нощ, така че, ако се събуди през нощта, да види , че сме там и че не сме го изоставили. Постепенно можем да намаляваме това време, докато детето приеме промяната и започне да спи без пробуждания през цялата нощ и престане да е зависимо от нашето неотлъчно присъствие.
Важно е да изберем удобно легло за детето, завивки и възглавнички, които то харесва – с любимите му анимационни герои, например. В стаята трябва да е приятно топло, да е тихо, а стените да са боядисани в любимия цвят на детето. Момиченцата често избират розово, а момченцата синьо, но тоновете най-добре да са меки и пастелни, а осветителните тела да са с приглушена светлина.
Едва, когато сме сигурни, че стаята на детето ни е привлекателно и уютно място, можем да пристъпим към опити да привикнем детето към новата за него среда на детската стая, така че то да я приеме и да прояви желание да пребивава в нея.
Никога и при никакви обстоятелства не бива да използваме детската стая за изолатор.
Въвеждането на новата рутина изисква последователност от децата, но най-вече от родителите. За да избегнем нощни разходки е добре да се уверим, че преди да си легне детето е посетило тоалетната, пило е вода и пелената му е суха, ако все още ползваме пелени.
След като въведем окончателно ритуната детето да си ляга в стаята, всеки път, когато то се появи в семейната ни спалня е по-добре да станем, колкото и да не ни се иска и да му помогнем да си легне отново в неговото легло.
Утвърждаването на нови навици изисква време, така че да сме търпеливи и последователни са първите две условия, които трябва да изпълним по пътя към успешното приключване на съответната задача.
