За мнозина родители то е като дращене с нокти по черна дъска. Проточва се с пронизителен тон: искаааам. Звучи ви познато, нали? „Соооокче, искааааааам, соооооооок, мамооооо!”. Забавно е как тонът може да предвещава гибел.
Разберете проблема
Хленченето търси едновременно вниманието и услугите ви. То е универсално средство на децата и притежава силата да събори стени. Толкова е дразнещо, че ние, родителите, сме открили, че най-бързият и най-лесен начин да накараме детето да спре, е да се предадем. Готови сме на всичко, за да спрем мрънкането.
Решения
Кажете какво поведение харесвате. Вместо да реагирате със „спри да мрънкаш”, опитайте с „Ще се радвам да си поискаш сок с нормалния си глас”. Опитвали сте стотици пъти и не работи? Тогава изоставете тази стратегия. Детето знае какво сте направили и че то не е проработило. Запомнете: търсещото внимание поведение цели да ви примами да опявате и напомняте, тъй че ако сте попаднали в тази бразда, спрете. Изработете си нова стратегия.
Игнорирайте. Знам, че е трудно, но се престорете, че ушите ви спират да долавят острите мрънкащи звуци, че рецепторите ви реагират само на нормален тон. Иначе казано – не отговаряйте. Но не бива да се ядосвате. Усети ли, че сте разстроени, детето ще знае, че сте го чули, въпреки, че не му отговаряте.
Покажете му как искате да се държи. Подчертавайте колко много цените доброто поведение. Например: „Удоволствие е да ти купя сок, когато ме молиш толкова учтиво. На учтивата молба – учтив отговор”.
Отделете време за проучване. Помогнете на детето само да стига сока и да си налива или само да си обува чорапите. Научете го да се качва на ниско столче и да си налива вода. Преместете купичките в по-ниско чекмедже, така че да може да се обслужва. Възхищавайте се на растящата му независимост и на способността му да се оправя само: „Браво на теб! Съвсем сам се оправи. Толкова си способен!”. Децата печелят доста от неспособността си да се справят и от нуждата да им се помага. Нека да обърнем посоката така, че неспособността да поглъща по-малко от нашата енергия и да създадем поводи за положително внимание.
Реагирайте с прегръдки. Не реагирайте на мрънкането, а предложете: „Искаш ли да те гушна? Дори не подозирате колко успешно този жест може да редуцира мрънкането.
Бъдете проактивни. Мрънкането има склонността да се засилва, когато сме заети. Ако ви се налага да сготвите или имате работа на компютъра, предложете да се погушкате преди това. „След малко ще ида да сготвя, искаш ли да се погушкаме малко преди това?”. Или, ако е възможно, въвлечете детето да ви помогне в онова, което трябва да правите.
Откъс от книгата „Не, това не са глезотии” на Алисън Шейфър
Прочетете също:
Другата страна на родителството – за грешките, илюзиите и угризенията
7 неща, които научих, откакто станах майка
Какви са причините за тръшкането при децата и как да постъпим?
